Христо Настев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| име = Христо Настев
| портрет = Hristo nastev IMARO.JPG
| px = 240
| описание = български революционер
| наставка =
| роден-дата = [[6 април ]] [[1876 ]]
| роден-място = [[Щип]],
| починал-дата = [[20 юни]] [[1962]]
| починал-място = [[Варна]], [[България]]
}}
'''Христо Настев'''
==Биография==
Line 19 ⟶ 20:
Заподозрян от турците, че се занимава с революционна дейност той бяга от Виница в Кюстендил, където получава от [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначение за главен български учител в град [[Бунархисар]], Одринска Тракия. Там Настев основава първия околийски комитет на ВМОРО, в който влизат [[Димитър Спиров]] от [[Урумбеглия]], [[Костадин Боруджиев]] и [[Георги Кехайов (революционер)|Георги Кехайов]] от Бунархисар, [[Димитър Ташев]] и [[Иван Котков]] от [[Колибите (Вилает Лозенград)|Колибите]]. Настев е избран за председател на комитета. Обикаля околните села - [[Урумбеглия]], [[Курудере (Вилает Лозенград)|Курудере]], [[Яна (Вилает Лозенград)|Яна]], [[Чонгара]] и [[Колибите (Вилает Лозенград)|Колибите]] и създава местни комитети. Влиза във връзка и с Георги Найденов, учител в [[Пенека]], единственото село във Визенско с български учител и с помощта и на [[Тодор Шишманов]] създава и там революционен комитет.
[[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG|дясно|мини|
През 1900 г. Настев посреща в Бунархисар Гоце Делчев и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]] при обиколката им в Одринско. Войводата [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев]] решава да отвлече някой по-богат грък за откуп. Отвлечен е чифликчията Костаки Керемидчиоглу, но в следствие на тази акция турската полиция в така наречената [[Керемидчиоглува афера]] предприема масови арести на българите от [[Лозенград]]ско и [[Бунархисар]]ско. Христо Настев избягва в България и е осъден задочно на 101 години затвор. Като главен учител в Бунархисар го наследява [[Яни Войнов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_27.html Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и сие”, София, 2002.]</ref>
[[Файл:Hristo Nastev in Pireya 1903.jpg|ляво|мини|250п|Снимка на Христо Настев от края на въстанието в Пирея
През 1902 г. Христо Настев се връща в Македония като нелегален и става секретар на четата на капитан [[Тома Давидов]], която действа в [[Битоля|Битолско]] и [[Охрид]]ско.
|