Николо Макиавели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 79.100.11.67 (б.), към версия на 77.85.14.24 |
м Версия от 11:22, 16 юли 2013 на 84.40.66.123 |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Николо Макиавели
| портрет = Santi_di_Tito_-_Niccolo_Machiavelli's_portrait_headcrop.jpg
| описание = италиански философ
| роден-дата = [[3 май]] [[1469]]
| роден-място = [[Флоренция]], [[Свещена Римска империя]]
| починал-дата = [[21 юни]] [[1527]]
| починал-място = [[Флоренция]], [[Свещена Римска империя]]
| починал-години = 58
Ред 11:
'''Николо̀ Макиавѐли''' ({{lang-it|Niccolò di Bernardo dei Machiavelli}}) е [[Италия|италиански]] [[философ]], държавник и [[историк]] от епохата на [[Ренесанс]]а. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната [[държава]] и модерния владетел.
[[File:Machiavel Offices Florence.jpg|thumb|right|Николо Макиавели ]]
== Биография ==
Николо Макиавели е роден на [[3 май]] [[1469]] година във [[Флоренция]], която по това време е практически независим град-държава, управляван от фамилията [[Медичи]]. Произхожда от старо, но не много богато семейство, произлизащо от някогашните маркизи на [[Тоскана]]. През годините негови членове са тринадесет [[гонфалниер на правосъдието|гонфалниери на правосъдието]],{{hrf|Benigni|1913}} членове на градското правителство. Баща му, Бернардо ди Николо Макиавели, е юрист и умира, когато синът му е на 16 години, а майка му се казва Бартоломеа ди Стефано Нели.
Първоначалното си образование Николо Макиавели получава от баща си, който го учи на граматика, реторика и латински. Той не научава гръцки, въпреки че по това време Флоренция е един от европейските центрове на гръцката филология. През 1494 година става държавен служител. Малко по-късно от града е прогонена фамилията Медичи и е възстановено изборното управление. Макиавели участва в дипломатическото и военно управление на Флоренция, като между 1499 и 1512 година участва в дипломатически мисии до дворовете на френския крал [[Луи XII]], арагонския крал [[Фернандо II]] и до [[Папска държава|Папската държава]]. През 1502-1503 година е свидетел на кампанията на [[Чезаре Борджия]], който по това време установява властта си в Централна Италия.
Между 1503 и 1506 година Макиавели ръководи флорентинската [[милиция]], отговорна за отбраната на града. Изпитващ недоверие към наемниците, той е привърженик на съставената от граждани милиция. Възгледите му дават резултат през 1509 година, когато флорентинците удържат победа срещу [[Пиза]].
Въпреки военните успехи на флорентинската милиция, през август 1512 година родът Медичи, подпомаган от своя роднина папа [[Юлий II]] и от испански войски, възстановява властта си във Флоренция. Макиавели е освободен от постовете си, а година по-късно е обвинен в заговор срещу властта и е арестуван. Въпреки мъченията, той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в своето имение в [[Сант Андреа ин Перкусина]], недалеч от Флоренция, където се отдава на литературна дейност. Освен най-известните си произведения „[[Владетелят]]“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още няколко книги между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес).
Макиавели е женен и има шест деца. Умира на [[21 юни]] [[1527]] година във Флоренция. Мястото на гроба му е неизвестно, но в църквата „[[Санта Кроче]]“ е поставен посветен на него [[кенотаф]] с надпис „Никоя възхвала не е достойна за това име“ (''„TANTO NOMINI NULLUM PAR ELOGIUM“'').
Line 54 ⟶ 50:
Без съмнение, опонентите на републиката, които могат да се позоват на „Владетелят”, трябва да имат предвид, че Макиавели го пише, за да покаже на Лоренцо II Медичи как трябва да се изпълнява ролята на владетел, ако иска да обедини Италия и да я изведе от кризата, в която се намира. Макиавели изяснява също, че може да съществува човек, чието политическо Вирту ( да знаеш да се възползваш от момента избягвайки негативите ) да надмогне републиката изобщо, но споменатото Вирту би умряло със смъртта на притежаващия го, нещо което не би се случило в добре организираната република.
Освен това трябва да се припомни, че Владетелят представлява аналогия на римска и републиканска фигура на диктатор, имащ абсолютната власт за кратък период от време и трябва да обяснява впоследствие държавните дела пред републиката. В този ред на мисли противоречието между двата главни текста на Макиавели не е особено. Ако има такова, то тогава княжеството и републиката трябва да се разбират като форми на управление, подчинени на личната политическа грижа на Макиавели : формирането на модерна за времето си държава в Италия.
Макиавели смята, че всички Владетели трябва да имат Вирту и късмет, за да притежават властта: Вирту - за да вземат правилни решения и късмет - когато се опитват да завладеят територия. Онзи владетел, който се домогва до властта посредством престъпление или лошо отношение, бидейки той жесток и деспот; трябва да разбере, че възкачи ли се веднъж на власт, трябва да промени действията си спрямо народа, давайки му свободи, за да спечели одобрение, тъй като в края на краищата той е този (народът), който ще решава съдбата му.
| |||