Василий Тропинин: Разлика между версии

'''Василий Андреевич Тропинин''' е [[Руснаци|руски]] [[художник]]-[[портрет]]ист, майстор на [[Романтизъм|романтични]] и [[Реализъм|реалистични]] портрети, [[академик]] по портретна живопис, създал над 3000 платна. Той се приема и за един от основоположниците на [[жанр]]а „[[битова живопис]]“ в [[Русия]].

През [[1976]] година почива [[Екатерина ІІ]] и престола заема [[Павел I (Русия)|Павел І]], който назначава за директор на Имперската художествена академия руския [[художник]] и [[архитект]] [[Василий Баженов]]. Той отваря вратите на академията за деца от всички обществени прослойки.<ref name="Свет"/> Така на 9 годишна възраст, вечер, тайно от господаря си, Тропинин започва да посещава академията. След много молби граф Морков се съгласява Василий да взема безплатни уроци по рисуване в академията, в качеството си на „слушател“.<ref name="Art"/><ref name="Свет"/> Първо попада в „оригиналния“ клас, където учениците получават първоначални навици за изобразяване на различни предмети. Скоро след това преминава в „гипсовия“ клас. Там обучаващите се подготвят за по-сложното умение да рисуват [[гипс]]ови отливки и [[Античност|антични]] статуи. Тропинин бързо овладява материала и преминава в следващия клас „от натура“, където обучението става все по-сложно и учениците рисуват отпозиращи натурамодели.<ref name="Свет"/>

Интереса си към хората тук отразява и в картините си ''„Момче с [[жалейка]]“'' (1810-те), ''„Украинец с пръчка“'', ''„Предачка“'' - двете от 1820-те години и други. Колоритът им е мек и приглушен, като преобладават сиви, охрести и зелени тонове. В акварелите[[акварел]]ите и рисунките[[рисунки]]те от 1810-1820 година се срещат изображения на жени в украински костюми, овчари, млади момчета, украински селяни, даже и гърбав цигулар. Едни от най-добрите му творби от онова време също са свързани с Украйна - ''„Жътварки“'' и ''„При мировия съдия“''. Към картината „Жътварки“ са запазени един [[ескиз]] и две подготвителни скици с [[молив]]. Дълги години в живописта му се забелязват следи от украинска тематика.<ref name="Живопись"/>

Особено привлекателни за художника са образите на деца. Изобразява ги с [[животни]], [[птици]], играчки, [[музикални инструменти]] и други. Предпочитанията му към детския портрет се дължат на сантиментално-просветителското направление във [[философия]]та на [[18 век]]. Детският ум е приеман като „чиста дъска“, на която може да се напише всичко, а многото пороци в обществото на възрастните се обясняват с лошо [[възпитание]].<ref name="Живопись"/>

Въпреки че става известен портретист и получава уважение и популярност в Москва, той все още си остава крепостен селянин. Този факт предизвиква удивление и възмущение в кръга на [[Аристокрация|дворянската]] [[интелигенция]] и много от тяхнейните представители искат от графа художникът да бъде освободен. За него сериозно се застъпват личности като генерал Александър Тучков, писателят Павел Свинин и живописецът [[Николай Майков]]. Особено настойчив е граф Шереметев, който скоро е освободил от крепостничество художника Николай Аргунов и Иван Батов, майстор на [[музикални инструменти]], наричан „руския [[Страдивариус]]“. Въпреки това Тропинин получава свободата си чак през [[1823]] година, когато е на 47 годишна възраст.<ref name="Живопись"/><ref name="Свет"/>

С подкрепата на Шчукин и Свинин, които нееднократно са уму помагали, през септември [[1823]] година, веднага след като става свободен човек, Тропинин представя свои работи пред Съвета на Петербургската художествена академия. Удостоен е с титлататитла със значение „кандидат академик“ за картините си ''„Кружевница“'' (плетачка на дантели), ''„Беден старец“'' и ''„Портрет на гравьора Скотников“''.„Кружевница“ (1823) остава една от най-добрите картини на Тропинин.<ref name="Живопись"/>

Тропинин успява да си извоюва славата на един от най-добрите портретисти и получава много частни поръчки. Това му дава възможност да бъде независим финансово, което, по онова време, малко художници в Русия могат да постигнат. Въпреки че живее и работи в Москва, той повече не взема участие в академичните изложби и като следствие от това остава почти незабелязан от критиката.<ref name="Живопись"/>