СС Лацио: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
South (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
South (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 84:
=== Сезон -9 ===
 
Името на клуба отново е замесено в скандал с уреждане на мачове, поради което за сезон 1986-87 Лацио е наказан с отнемане на 9 точки, като по онова време за победа са се давали 2 точки. Въпреки колебливите си изяви през голяма част от първенството, "орлите" успяват да се спасят в последния кръг. Датата 21 юни 1987 остава завинаги в историята на клуба - с гол на Джулиано Фиорини в 82-та минута Лацио побеждава [[Виченца Калчо|Виченца]] с 1:0 в битка за оцеляване. "Небесносините" завършвазавършват на 15-то място, делейки по 33 точки заедно с отборите на Таранто и Кампобасо, с които трябва да определят последния изпадащ в [[Серия Ц]].
 
По ирония на съдбата, плейофите трябвало да се изиграят в може би най-негостоприемния за Лацио град - [[Неапол]]. Въпреки огромната бройка привърженици на "орлите", пропътували пътя до Неапол от Рим до Неапол, на 27 юни Таранто побеждава Лацио с 1:0. Няколко дни по-късно Кампобасо и Таранто завършват наравно - 1:1, и по този начин Таранто си осигурява оставането. На 5 юли отново хиляди привърженици подкрепят Лацио в Неапол в последния мач срещу Кампобасо. С гол на Фабио Поли в 53-та минута Лацио триумфира с 1:0, а треньора Еудженио Фашети се превръща в легенда на клуба, спасявайки "орлите" през най-тежкия период от историята им.
 
На следващата година Лацио завършва на 3-то място в [[Серия Б]] и влиза в [[Серия А]]. Завръщането на клуба се решава в последния кръг, като противник на Лацио е миналогодишния съперник в борбата за оставане - Таранто. В домакински мач в Рим "орлите" побеждават категорично с 3:1 и влизат в Серия А, където играят и до днес.
 
=== Отново в елита ===
 
През сезон 1988-89 Лацио завършва на 10-то място, делейки го с още 5 отбора с равен брой точки и само на 2 точки от зоната на изпадащите. Отборът достига до 1/4-финал за [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]], където е елиминиран от [[Аталанта БК|Аталанта]]. Клубът не бележи особен прогрес и през следващите два сезона, заемайки съответно 11-то и 10-то място.
 
Повратен момент в историята на Лацио е пристигането на Серджо Краньоти в клуба през 1992 г. През сезон 1992-93 в отбора идват футболисти като [[Диего Фузер]], [[Пол Гаскойн]], [[Джузепе Синьори]] и [[Арон Винтер]], треньор пък е легендарния [[Дино Дзоф]]. Лацио достига до 5-то място и 1/4-финал в турнира за [[Купа на Италия по футбол|купата]], където е елиминиран от бъдещия носител на трофея [[ФК Торино|Торино]]. През следващите години Лацио успява да затвърди мястото си в челото на таблицата.
 
През 1993-94 "орлите" завършват на 4-то място, като имат равен брой точки с 3-ия [[Сампдория]]. Участват и в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]], където обаче са елиминирани на 1/16-финал от португалския [[ФК Боавища|Боавища]]. Следващия сезон Лацио заема 3-то място, отново имайки равен брой точки с по-горно стоящия [[ФК Парма|Парма]]. Отборът дистига 1/4-финал за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]], но отпада от [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]. Германският тим е елиминиран на полуфиналите от [[Ювентус]], които пък в последствие губят финала от [[Парма]]. В турнира за [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]] "орлите" са елиминирани на полуфинал от [[Ювентус]], като куриозното е, че торинци на финала срещат отново Парма, но този път печелят отличието. Сезон 1996-97 носи 4-то място на Лацио в шампионата, за купата "орлите" са елиминирани на 1/4-финал от [[ФК Интер|Интер]], а в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] отпадат на 1/16-финал от френския [[Олимпик Лион|Лион]].
 
Следващия сезон 1997-98 Лацио завършва на 7-мо място в [[Серия А]]. "Небесносините" обаче ликуват с [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]] за втори път в историята си, елиминирайки по пътя си отбори като [[ССК Наполи|Наполи]], [[АС Рома|Рома]] и [[Ювентус]]. В първия финален мач срещу [[АК Милан|Милан]] Лацио губи в [[Милано]], но на реванша в [[Рим]] печели с 3:1 и взима трофея. През същия сезон лациалите правят фурор и за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]], достигайки финал. Там обаче губят злощастно с 0:3 от [[ФК Интер|Интер]] на големия [[Роналдо]].
 
=== На италианския и европейския връх ===
 
През 1998-99 Лацио завършва на 2-то място в [[Серия А]], само на 1 точка зад шампиона [[АК Милан|Милан]]. Сезонът обаче започва повече от добре за "орлите". На 29 август 1998 г. в [[Торино]] се играе мачът за [[Суперкупа на Италия|Суперкупата на Италия]] между шампиона [[Ювентус]] и носителя на купата Лацио. "Небесносините" повеждат с гол на [[Павел Недвед]]. [[Алесандро Дел Пиеро]] обаче изравнява от дузпа в 87-та минута. В 4-та минута от продължението обаче [[Серджо Консейсао]] отбелязва за 2:1 и за първи път в историята си Лацио печели Суперкупата.
 
На 1/4-финал за [[Купа на Италия по футбол|купата]] "орлите" отпадат от [[ФК Интер|Интер]]. През този сезон обаче Лацио печели първото си и засега единствено европейско отличие - [[Купа на носителите на купи 1998/99|КНК]]. Това се явява и последното издание на този турнир. По пътя си до финала Лацио побеждава единствено отборите на сръбския [[ФК Партизан (Белград)|Партизан (Белград)]] и гръцкия [[Паниониос]]. "Орлите" елиминират също швейцарския [[Лозана (отбор)|Лозана]] и руския [[ФК Локомотив (Москва)|Локомотив (Москва)]], но след два равни мача и повече голове като гост. На 19 май 1999 г. в [[Бирмингам]] Лацио побеждава испанския [[РКД Майорка|Майорка]] с 2:1 с голове на [[Кристиян Виери]] и [[Павел Недвед]].
 
Сезон 1999-2000 започва с мача за [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]] в [[Монако]] между спечелилия [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] през 1998-99 [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] и носителя на [[Купа на носителите на купи|КНК]] Лацио. С гол на [[Марсело Салас]] в 35-та минута "небесносините" побеждават с 1:0 и печелят трофея. Който в последствие се оказва първият от трите за този сезон.
 
На 12 април 2000 г. в [[Рим]] се играе първият финален мач за [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]] между Лацио и [[ФК Интер|Интер]]. Отборът от Милано повежда в резултата, но "орлите" обръщат мача за крайното 2:1. Реваншът за купата обаче не е на преден план. На 14 май в последния кръг на [[Серия А]] Лацио побеждава [[Реджина]] в Рим с категоричното 3:0 и за втори път в историята си става шампион на Италия, изпреварвайки с 1 точка претендента за отличието [[Ювентус]]. Основната заслуга обаче е на отбора на [[Перуджа Калчо|Перуджа]], които побеждават Ювентус като домакин с 1:0. На 18 май в реванша в [[Милано]] шампионът Лацио завършва 0:0 с [[ФК Интер|Интер]], печелейки за трети път в историята си [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]]. Горчив привкус оставя единствено представянето в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]]. Лацио достига до 1/4-финалите и се изправя срещу испанския [[Валенсия КФ|Валенсия]]. В първия мач в Испания "орлите" губят катастрофално с 2:5. На реванша взимат престижна, но недостатъчна победа с 1:0 и отпадат от турнира.
 
Въпреки това, 100-годишнината от създаването на Лацио като спортен клуб остава като най-успешният сезон във футболната история на "орлите".
 
=== Падение и възход ===
 
{{редактирам}}