Инфекциозна мононуклеоза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
Инфекциозната мононукллеоза (mononucleosis infectiosa, болест на Филатов, болест на Pfeiffer) е остра инфекциозна вирусна болест, характеризираща се с повишена температура, фарингит, генерализирано уголемяване на лимфните възли, засягане на черния дроб и слезката и своеобразни изменения в бялата кръвна картина.
Заболяването е описано през 1887 г. от руския лекар [Нил Фьодорович Филатов[http://ru.wikipedia.org/wiki/Филатов_Нил_Федорович], който обръща внимание на треската и уголемените лимфни възли, изказва съмнение, че се касае за инфекциозна болест и я нарича "идиопатично възпаление на лимфните жлези". През 1889 г. немският учен Емил Пфайфер (Emil Pfeiffer) описва аналогична клинична картина. През 1920 г. американските изследователи Томас Спрънт и Франк Еванс назовават болестта с името, с което е известна до днес, а именно - "инфекциозна мононуклеоза", като се позовават на специфичните изменения в бялата кръвна картина, а именно увеличаването на броя на атипичните мононуклеарни клетки.
През 1964 г. е доказан причинителят на инфекциозната мононуклеоза, а именно вирусът на Епщайн-Бар.