Инфекциозна мононуклеоза: Разлика между версии

'''Инфекциозната мононукллеозамононуклеоза''' (mononucleosis infectiosa, болест на Филатов, болест на Pfeiffer) е остра инфекциозна вирусна болест, характеризираща се с повишена температура, [[фарингит]], генерализирано уголемяване на [[лимфен възел|лимфните възли]], засягане на [[черен дроб|черния дроб]] и слезката[[слезка]]та и своеобразни изменения в бялата кръвна картина.

Заболяването е описано през 1887 г. от руския лекар [[Нил Филатов|Нил Фьодорович Филатов]], който обръща внимание на треската и уголемените лимфни възли, изказва съмнение, че се касае за инфекциозна болест и я нарича "идиопатично възпаление на лимфните жлези". През 1889 г. немският учен [[Емил Пфайфер]] (Emil Pfeiffer) описва аналогична клинична картина. През 1920 г. американските изследователи Томас Спрънт и Франк Еванс назовават болестта с името, с което е известна до днес, а именно - "инфекциозна мононуклеоза", като се позовават на специфичните изменения в бялата кръвна картина, а именно увеличаването на броя на атипичните мононуклеарни клетки.

През 1964 г. е доказан причинителят на инфекциозната мононуклеоза, а именно [[вирус на Епщайн-Бар|вирусът на Епщайн-Бар]].