Закон за защита на държавата: Разлика между версии

На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През м. април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени [[БКП]], [[Партия на труда|Партията на труда]], [[Български комунистически младежки съюз|Комунистическия младежки съюз]], [[Общ работнически синдикален съюз|Общия работнически синдикален съюз]] и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.<ref>Божилов И. и кол., История на България,С., 1993, с. 597-598</ref>

Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.

На [[16 март]] [[1925]] г. 21 Обикновено Народно събрание приема нов изключителен наказателен закон - — Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със [[смъртно наказание]]. Увеличена е долната и горна граница на наказанието „лишаване от свобода“. Максималния размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се състава на административното наказание „уволнение“, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на [[18 март]] Народното събрание отнема мандатите на 6 [[народен представител|народни представители]] комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 78-80</ref>

Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Целта е неутрализиране на [[Партизанско движение в България|съпротивата]] срещу участието на страната във войната. По предложение на [[Правителство на България (57)|първото правителство на Богдан Филов]], [[25 Обикновено Народно събрание]] приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 195-196</ref>

На 21 юли 1943 г. е приет нов Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. Съдържа 9 параграфа уреждащи материалноправните и процесуалноправните норми на ЗЗД. Целта е съдебна защита на войската, полицията, жандармерията, военизирания персонал на железниците, пощите и телеграфа.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 198-199</ref>

ЗЗД и ЗИДЗЗД е отменен с наредба-закон за отменяне на някои закони (обн. ДВ, бр.227 от 16 октомври 1944 г.) от [[Правителство на България (62)|първото правителство на ОФ]].