Разлика между версии на „Дж. Р. Р. Толкин“

м (Bot: Migrating 109 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q892 (translate me))
През [[1929]] г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около [[1933]] г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо Торбинс и през 1936 г. завършва „[[Хобитът]]“ — първата му издадена книга, свързана със [[Средна земя|Средната земя]]. То е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в едно приключение заедно с тринайсет джуджета, тръгнали да открият заедно едно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро... Четиринайсетте търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.” С тези думи той поставя началото на световната си известност. Книгата си за Билбо той завършва през [[1936]] година. Пълната версия на романа излиза през [[1948]] г.
 
Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „[[Беовулф]]: за чудовищата и критиците” и излиза известната книга „Песни за филолози”, в която той публикува пет поеми на англо-саксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беовулф: за чудовищата и критиците” ([[1 юли]] [[1937]]), а на [[21 септември]] излиза и неговата първа „книга на славата” — „Хобит или дотам и обратно”. Увлекателния детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през [[1951]] г., а третото — през [[1966]] г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през [[1988]] г. Издателите „[[Алън и ЪнвинЪнуин]]“ веднага поискват от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача.
 
През следващите четири години Роналд се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През [[1939]] г. чете прословутата си лекция „За вълшебните предания” , а през следващата, [[1940]] г., излиза „Беовулф и фрагмента Финесбург” — превод в проза на съвременен английски език от Джон Р. Кларк Хол, където са включени „Встъпителни бележки върху превода в проза на Беоулф” от Толкин. С това се продължава успешната серия издания на „Джордж Алън и Ънуин”, а Роналд трупа все повече слава и най-вече авторитет. Резултатът не закъснява — още на следващата година той става професор по английски език и литература в Оксфорд — пост, който заема до пенсионирането си през [[1959]] г. Заедно с това е издадена и „Листо от Дребносръчко” — разказ, преиздаден по-късно в „Дърво и лист” ([[28 май]] [[1964]]). Следващата прочута приказка на Толкин (след „Листо от Дребносръчко”), публикувана по-късно в „Опасното кралство”, излиза през [[1949]] г. Става дума за „Фермера Джайлс от Емз” (октомври 1949 година, илюстрирана от най-издвестния илюстратор на толкиновите творби [[Полийн Бейнс]]).
Анонимен потребител