Роман I Лакапин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 37 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q41646
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Роман I Лакапин
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[Image:Romanus1Romanus I with Christopher, solidus (cropped).jpg|230px185px]]
| описание на изображението = '''Златен солид с изображение на Роман I Лакапин и неговия син [[Христофор Лакапин]]'''
| управление = [[920]] - [[944]]
| коронация =
Ред 34:
В качеството на такъв, той трябвало да вземе участие във византийските операции срещу [[Първо Българско царство|България]] през [[917]] година, но след скандал с [[Йоан Вогас]] не изпълнява мисията си. След разгрома в [[Битката при Ахелой]] същата година, където византийската армия на великия доместик [[Лъв Фока]] е унищожена, Роман по субективни причини не помага и не качва на корабите си бягащите ромеи, а се отправя към [[Константинопол]]. След повдигнатото обвинение от страна на [[августа|августата]] [[Зоя Карбонопсина]], Роман Лакапин е заплашен с ослепяване. Впоследствие за него се застъпват висши сановници и е амнистиран.
 
==Възход==
Военната катастрофа при Ахелой отслабила значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя. Появили се всевъзможни слухове за членовете на правителството, както и за самата августа. Навярно, към края на 918 г., Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагонски замислили как да отстранят регентството на малолетния законен император Константин VII Порфирогенет, а при възможност и самия него. Под предлог че защитават младия император, войските на Фока се появили до Хризопол, на отсрещния бряг на [[Босфора]]. Възможно е и самата Зоя да е търсила контакт с влиятелния генерал, за да укрепи собственото си положение. Според [[Стивън Рънсиман]], съществува вариант Зоя Карбонопсина дори да е възнамерявала да се омъжи за Лъв Фока.
 
Line 46 ⟶ 47:
 
== Съуправление ==
[[File:Romanus I with ChristopherConstantine VII, solidus.jpg|thumb|right|250px270px|МонетаЗлатна монета на Роман I Лакапин и неговияКонстантин синVII [[Христофор Лакапин]]Порфирогенет]]
 
През декември [[920]] г. Роман I Лакапин е обявен и коронован за [[василевс]], съимператор на малолетния [[Константин VII Порфирогенет]]. Издига тримата си сина Христофор, Стефан и Константин за кесари, сродява дъщерите си за знатни аристократични фамилии. Получава и подкрепата на завърналият се от изгнание патриарх [[Николай Мистик]].
 
Издигането на Роман предизвиква агресията на българският [[цар]] [[Симеон I]], който също имал планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол и опустошава Тракия, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през [[927]] г. византийското правителство признава на неговият син [[Петър I]] титлата "Василевс на Българите". С България е сключен мирен договор за срок от 30 години, който след това е подновен. Мира между България и Византия продължава в следващите 40 години.
 
РоманНа Лакапинизточната еграница умел,византийците макарпостигат иубедителни авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепя състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяниуспехи срещу опитите[[Абасиди|Абасидския на едрите поземлени собственици (т.нархалифат]]. динати)От да присвоят имотите им.[[926]] Прездо [[941945]] г. военачалника [[Йоан Куркуа]] печели поредица битки срещу [[араби]]те в Северна [[Месопотамия]],. докатоВ флот944 г. Куркуа наобсажда град [[КиевскаЕдеса]] Руси възвръща свещената реликва [[Убрус]] е(Mandylion, победенот атакувайкигръцкото Константинополμανδύη- плащеница).
 
На Балканите мира е за кратко обезпокоен от няколко нахлувания на [[маджари]] от северозапад през България (934 и 943 г.). Императора откупува мира с тях. Докато по-голямата част от византийския флот и армия са ангажирани на изток срещу арабите, през 941 г. столицата Константинопол е атакувана по море от силите на [[Киевска Рус]]. След като нашествениците са победени през 944 г. е сключен мир и съюз.
Императора не е популярен сред столичния елит заради неблагородният му произход и липсата на образование. През декември [[944]] г. Роман Лакапин е детрониран и заточен в манастир от синовете си, които желаят да управляват. На свой ред също са детронирани през януари [[945]] г. от Константин VII Порфирогенет, който най-накрая успява да вземе властта в ръцете си.
 
Роман Лакапин е умел, макар и авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепя състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяни срещу опитите на едрите поземлени собственици (т.нар. динати) да присвоят имотите им. Императора е непопулярен сред столичния елит заради неблагородният му произход и липсата на образование.
 
ИмператораУправлението нена еРоман популяренI среде столичнияпрекратено елитв зарадирезултат неблагородниятна музаговор, произходорганизиран иот липсата нанеговите образованиесъимператори. През декември [[944]] г. Роман Лакапин е детрониран и заточен в манастир от синовете си, които желаят да управляват самодтоятелно. НаТе на свой ред също са детрониранисвалени, през януари [[945]] г., от законният представител на Македонската династия, Константин VII Порфирогенет, който най-накрая успява да вземе властта в ръцете си.
 
Няколко години след свалянето му, бившият василевс умира като монах през 948 г. Константин VII Порфирогенет, над когото през по-голямата част от живота му е тегнел страха да бъде отстранен от фамилията на Лакапините, остро критикува в своите бележки вече покойният император.
 
==Семейство==
Line 65 ⟶ 72:
* [[Агата Лакапина]], която се омъжва Роман Аргир; техен внук е император [[Роман III]].
Император Роман I има и незаконен син, евнуха Василий, който има влияние в двора в периода 976–985.
 
{{commonscat|Romanos I Lekapenos}}