Отваря главното меню

Промени

Пренареждане и форматиране. Копирано е здраво, но пък е интересно и вярно.
 
== Обща характеристика ==
Смята се, че са известни около 25% от видовете, което се дължи на много неописани, свободно живеещи видове. От известните видове 35% са паразити. Изучени са най-вече патогенните паразити. Известна е ролята на нематодите в кръговрата на веществата в биосферата. Числеността им в природните биоценози е огромна. Например в 1 мm<sup>3</sup> почва има около 2 млн. екземпляра.
 
Нематодите имат висока интензивност на обмяната, кратки жизнени цикли и голяма численост. Това ги прави деструктури на огромна органична материя, т.е. кръговрат на веществата. Кратките жизнени цикли и постоянния брой клетки ги прави подходящи за изследвания. Нематодите са с най-многочислени популации в сравнение с всички безгръбначни от клас [[Metazoa]]. Сред морските видове има разнообразни екологични групи.
Кутикулата е най-сложна при свободно живеещите морски видове. Визуалната дебелина не отговаря на подслоевете. Пропускливостта е по-малка при по-малко слоеве. При морските свободно живеещи видове кутикулата е особена. При малките по размери и низшите нематоди се наблюдава раздробяване при устния отвор. Вътрешният слой на екзокутитулата се прикрепва към стомата или достига до фаринкса. Това води до раздалечаване на екзо- и ендокутикулата. Склеротизира се един слой от ендокутикулата, който се присъединява към стените на стомата, образувайки вътрешния слой на предния главов край.
 
С кутикула са покрити всички вътрешни органи с ектодермален произход - стома, фаринкс и ректум. Кутикула имат и всички сензорни органи – папили, четинки и амфидии, както и вторични образувания като крила, кантове и кукички<ref name=XimenezКамбуров1>Камбуров П. 1994, стр. 166.</ref>. Кутикулата при тези органи е значително по-проста. Липсва набразденият слой. При линеене се подменя всичко плюс пробиващо смучещите органи (копие и стилет). Съставът на кутикулата е от 25% [[албумин]]и, 29% [[колаген]] и [[кератин]], 30% [[фиброиди]], [[глюкопротеиди]] и [[липопротеиди]].
 
Функциите на кутикулата при нематодите са в няколко направления:
 
=== Хиподерма ===
Хиподермата представлява епителна тъкан разположена под кутикулата. Тя е сравнително по-дебел от кутикулата слой<ref name=Големански1>Големански 2003, стр. 118.</ref>. Съставена е от две основни части - тънък и задебелен слой, наречени надлъжни хорди. Броят на хордите варира от 4 до 12. Хиподермата бива:
* Клетъчна. Тази хироделма има по-тънка и по-дебела част. Тънката е плътна и навлиза в субкутикулата. По-дебелата е с ядро и клетъчни органели . Частите, които навлизат в кутикулата имат системи от каналчета (хемидезмозоми), от които излизат тонофибрили. Тази хиподерма е първична, заради първично малките размери. Ларвите от първите два стадия имат клетъчна хиподерма. При ларва от трети стадий се лизират стените и хиподермата се превръща в синцитиална.
* Синцитиална. При тази хиподелма клетъчните стени се лизират и се получава обща цитоплазма.
 
При паразитите хиподермата е пронизана с опорни влакна (тонфибрили) разделени в няколко слоя. И сега има малки по размери нематоди (Rhabditia), които имат клетъчна хиподерма. Тя обикновено се съчетава с постоянния клетъчен състав на целия нематод. Хиподермата е потънал епител, но се нарича така заради специфична вътрешна структура – особености на клетката и обща архитектоника. Тази специфичност е свързана с биомеханиката на движение, което е синусоидално и изисква тясна връзка и участие на кутикулата, хиподермата и телесната празнина. При напречен пререз се наблюдава, че хиподирмата не е равномерен слой, а има четири надебелявания (тонофибрили). Едно от тях е гръбно, друго - коремно и две странични. Гръбното и коремното са по-големи от страничните<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref>.
 
Функциите на хиподермата се изразяват в няколко направления:
* Екскреторна
 
=== Телесна кухинаМускулатура ===
По своето устройство мускулната клетка е косо набраздена. Това е еволюционен напредък на типа от тази гледна точка, че при плоските червеи мускулатурата е гладка. Това осигурява много по-активни движения на организма. Мускулатурата е представена от четири мускулни ленти, разположени надлъжно по тялото като две да дорзо-латерални, а другите две са вентро-латерални. Мускулните ленти са ограничени от надебеленията на хиподермата. Дорзалните ленти са антагонисти на коремните ленти, което позволява на червеите да се движат само в дорзо-венрално направление<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref>. Съкращаването е волево, а отпускането е неволево, заради натиска от течността.
Кутикулната обвивка съвместно с хиподермата ограждат телесна празнина наречена шизоцьол или схизоцел.
Смятало се е, че ''шизоцьолът'' е изпълнен с течност, която е хидростатичен вътрешен скелет. В началото на ХХ век се установява, че малките по размери нематоди нямат такава течност. При тях между органите има тъмно вещество с неясна природа. Сега се знае, че химичният състав на течността е от белтъци и от неутрални мукополизахариди. Сред това вещество се вижда гъста мрежа от преплетени тънки влакна. При по-големите по размери нематоди има течност и между органелите. В нея има клетъчни елементи – ''целомоцити'', които имат фагоцитираща функция.
''Целомоцитната клетка'' е с много вакуоли, изпълнени с вещество. Ядрото е разположено в периферията, хроматинът е доста концентриран. В цитоплазмата няма органели. '''рН''' е кисело и лесно поглъща витални багрила, което е доказателство за фагоцитиране.
 
Мускулната клетка е биполярна като с тънката си част е обърната към хиподермата, а с по-дебелата към първичната празнина на тялото. В тясната част на клетката се намират и съкратителните елементи. В тази част мускулните елементи биват – дебели (миозинови филаменти) и тънки (актинови филаменти). Правилното редуване на дебели и тънки филаменти под ъгъл, определят мускулатурата като коса. В широката част на мускулната клетка е концентрирана цитоплазма, голямо ядро и всички останали клетъчни елементи.
=== Функция на течността или аморфното вещество ===
* важно ароморфно значение
* участва в организацията на кутикулата
* координира и участва в специфичния за дерматодите начин на придвижване
* фактор за развитие на мускулните клетки
* участва в екскрецията на продукти от метаболизма
* участва в осморегулаторния апарат
* важен фактор за механичната защита на вътрешните органи
 
По отношение на броя на клетките в напречен срез мускулатурата бива:
При някои паразитни тази течност натрупва резервни вещества.
''Меромиарни''* саМеромиарна характерни– броят им е 8. Характерни са за малките нематоди и коренспондират с постоянен клетъчен състав. Характерно е за подкласовете '''''[[Rhabditia''''']] и '''''[[Chromadoria''''']], и при малките зоопаразити.
* полимиарнаПолимиарна – характерна за големите зоопаразити и всички представители от разред [[Enoplida]] – няколко десетки или хиляди броя клетки;
 
Мускулатурата е с много специфична инервация — мускулната клетка образува израстъци към нервната, не обратното. Импулсите преминават по ''саркоплазма''. От тях се предава на други съседни мускулни клетки. Това става със система от електрически импулси. Така има един физиологичен „'''синцитий'''”„синцитий”. Еволюцията не протича анатомично, а към специализация на самата мускулна клетка. Независимо от тази телесна мускулатура има още и в глътката, стилетът, копието, около вулварните отвори и ануса на женските, спикулите на мъжките, около клоаката при мъжките, кардиите в края на глътката, между средното черво и ректума.
==== Ароморфна еволюция ====
– придобиване на приспособления, които не са от частно-адаптивен, а от общ характер. Те водят до повишена обмяна на веществата — увеличават степента на независимост от външната среда. Това позволява заемането на нови местообитания. ''Ароморфозата'' не протича като абстрактен процес, а като приспособление към конкретни условия в средата на обитание. Елемент е на ''биологичния прогрес''.
 
=== МускулатураТелесна кухина ===
СмяталоКутикулната обвивка съвместно с хиподермата ограждат телесна празнина наречена шизоцьол, псевдоцьол<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref> или схизоцел. Първоначално се е приемало, че ''шизоцьолът''псевдоцьолът е изпълнен с течност, която е хидростатичен вътрешен скелет. В началото на ХХ век се установява, че малките по размери нематоди нямат такава течност. При тях между органите има тъмно вещество с неясна природа. Сега се знае, че химичниятХимичният състав на течността е от белтъци и от неутрални [[мукополизахариди]]. Сред това вещество се вижда гъста мрежа от преплетени тънки влакна. При по-големите по размери нематоди има течност и между органелите. В нея има клетъчни елементи – ''целомоцити'', които имат [[фагоцитоза|фагоцитираща функция]].
По своето устройство мускулната клетка е косо набраздена. Не е слоеста. Има 4 мускулни ленти, разположени надлъжно по тялото: '''2 дорзо-латерални''' и '''2 вентро-латерални'''. Мускулната клетка е биполярна — тънка част към ''хиподермата'' и по-дебела към ''шизоцьола''. В тясната част са съкратителните елементи. Тънката част приляга към ''хиподермата'' и в нея има следните мускулни елементи – дебели '''миозинови филаменти''', '''актинови филаменти''', тънки '''актинови филаменти'''. Правилното редуване на дебели и тънки филаменти под ъгъл, опре-делят мускулатурата като коса. Широката част на клетката е в ''шизоцьола''. В нея има много цитоплазма, голямо ядро и всички останали клетъчни елементи.
По отношение на броя на клетките в напречен срез мускулатурата бива:
* меромиарна – броя е 8;
* полимиарна – характерна за големите зоопаразити – няколко десетки или хиляди броя клетки;
 
''Целомоцитната клетка'' е с много вакуоли, изпълнени с вещество. Ядрото е разположено в периферията, хроматинът[[хроматин]]ът е доста концентриран. В цитоплазмата няма органели. '''рН''' е кисело и лесно поглъща витални багрила, което е доказателство за фагоцитиране.
''Меромиарни'' са характерни за малките нематоди и коренспондират с постоянен клетъчен състав. Характерно е за подкласовете '''''Rhabditia''''' и '''''Chromadoria''''', и при малките зоопаразити.
 
=== ФункцияФункцията на течността или аморфното вещество ===се изразява в:
''Полимиарни'' са всички от разред '''''Enoplida''''' и големите зоопаразити.
* важноВажно ароморфно значение
Мускулатурата е с много специфична инервация — мускулната клетка образува израстъци към нервната, не обратното. Импулсите преминават по ''саркоплазма''. От тях се предава на други съседни мускулни клетки. Това става със система от електрически импулси. Така има един физиологичен „'''синцитий'''”. Еволюцията не протича анатомично, а към специализация на самата мускулна клетка.
* участваУчаства в организацията на кутикулата
Независимо от тази телесна мускулатура има още и в глътката, стилетът, копието, около вулварните отвори и ануса на женските, спикулите на мъжките, около клоаката при мъжките, кардиите в края на глътката, между средното черво и ректума.
* координираКоординира и участва в специфичния за дерматодите начин на придвижване
* факторФактор за развитие на мускулните клетки
* участваУчаства в екскрецията на продукти от метаболизма
* участваУчаства в осморегулаторния апарат
* важенВажен фактор за механичната защита на вътрешните органи
 
При някои паразитни тази течност натрупва резервни вещества.
==== Движение и специфични мускули ====
Няма напречна и надлъжна мускулатура. Мускулните ленти действат две по две. Съкращаването е волево, а отпускането е неволево, заради натиска от течността. Движат се латерално по синусоида.
 
''Миофибрилите'' на специфичните мускули са 3-радиално разположени.
 
== Литература ==