Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Хиподермата представлява епителна тъкан разположена под кутикулата. Тя е сравнително по-дебел от кутикулата слой<ref name=Големански1>Големански 2003, стр. 118.</ref>. Съставена е от две основни части - тънък и задебелен слой, наречени надлъжни хорди. Броят на хордите варира от 4 до 12. Хиподермата бива:
* Клетъчна. Тази хироделма има по-тънка и по-дебела част. Тънката е плътна и навлиза в субкутикулата. По-дебелата е с ядро и клетъчни органели . Частите, които навлизат в кутикулата имат системи от каналчета (хемидезмозоми), от които излизат тонофибрили. Тази хиподерма е първична, заради първично малките размери. Ларвите от първите два стадия имат клетъчна хиподерма. При ларва от трети стадий се лизират стените и хиподермата се превръща в синцитиална.
* Синцитиална. При тази хиподелмахиподерма клетъчните стени се лизират и се получава обща цитоплазма. Така се превръща в зървесто-влакнеста структура<ref name=Матов2>Матов К, 1953, стр. 305.</ref>. Характерна е за възрастните екземпляри.
 
При паразитите хиподермата е пронизана с опорни влакна (тонфибрили) разделени в няколко слоя. И сега има малки по размери нематоди (Rhabditia), които имат клетъчна хиподерма. Тя обикновено се съчетава с постоянния клетъчен състав на целия нематод. Хиподермата е потънал епител, но се нарича така заради специфична вътрешна структура – особености на клетката и обща архитектоника. Тази специфичност е свързана с биомеханиката на движение, което е синусоидално и изисква тясна връзка и участие на кутикулата, хиподермата и телесната празнина. При напречен пререз се наблюдава, че хиподирмата не е равномерен слой, а има четири надебелявания (тонофибрили). Едно от тях е гръбно, друго - коремно и две странични. Гръбното и коремното са по-големи от страничните<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref>.
 
=== Мускулатура ===
По своето устройство мускулната клетка е косо набраздена. Това е еволюционен напредък на типа от тази гледна точка, че при плоските червеи мускулатурата е гладка. Това осигурява много по-активни движения на организма. Мускулатурата е представена от четири мускулни ленти, разположени надлъжно по тялото като две даса страничногръбни (дорзо-латерални), а другите две са страничнокоремни (вентро-латерални). Мускулните ленти са ограничени от надебеленията на хиподермата. Дорзалните ленти са антагонисти на коремните ленти, което позволява на червеите да се движат само в дорзо-венрално направление<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref>. Съкращаването е волево, а отпускането е неволево, заради натиска от течността.
 
Мускулната клетка е биполярна като с тънката си част е обърната към хиподермата, а с по-дебелата към първичната празнина на тялото. В тясната част на клетката се намират и съкратителните елементи. В тази част мускулните елементи биват – дебели (миозинови филаменти) и тънки (актинови филаменти). Правилното редуване на дебели и тънки филаменти под ъгъл, определят мускулатурата като коса. В широката част на мускулната клетка е концентрирана цитоплазма, голямо ядро и всички останали клетъчни елементи.
 
По отношение на броя на клетките в напречен срез мускулатурата бива:
* Меромиарна (Meromiaria) – броят им е 8, по две клетки във всяко влакно<ref name=Матов2>Матов К, 1953, стр. 305.</ref>. Характерни са за малките нематоди и коренспондират с постоянен клетъчен състав. Характерно е за подкласовете [[Rhabditia]] и [[Chromadoria]], и при малките зоопаразити.
* Полимиарна (Polymiaria) - характерна за големите зоопаразити и всички представители от разред [[Enoplida]]. Наблюдават се няколко десетки или хиляди броя клетки; отделени от надлъжните израстъци на хиподермата.
* Холомиарна (Holomiaria) - при напречен срез мускулните клетки лежат в непрекъснат слой без да се отделят видимо от хиподермалните ленти. Такъв тип се наблюдава при [[Спирална трихина|спиралната трихина]]<ref name=Матов1>Матов К, 1953, стр. 306.</ref>.
 
Мускулатурата е с много специфична инервация — мускулната клетка образува израстъци към нервната, не обратното. Импулсите преминават по саркоплазма. От тях се предава на други съседни мускулни клетки. Това става със система от електрически импулси. Така има един физиологичен „синцитий”. Еволюцията не протича анатомично, а към специализация на самата мускулна клетка. Независимо от тази телесна мускулатура има още и в глътката, стилетът, копието, около вулварните отвори и ануса на женските, спикулите на мъжките, около клоаката при мъжките, кардиите в края на глътката, между средното черво и ректума.
 
=== Телесна кухина ===
Кутикулната обвивка съвместно с хиподермата ограждат телесна празнина наречена шизоцьол, псевдоцьол<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref> или схизоцел<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref>. Първоначално се е приемало, че псевдоцьолът е изпълнен с течност, която е хидростатичен вътрешен скелет. В началото на ХХ век се установява, че малките по размери нематоди нямат такава течност. При тях между органите има тъмно вещество с неясна природа. ХимичниятНарича съставсе наизолационна течносттатъкан, екоято се състои от белтъципрегради, иявяващи отсе неутралнипроизводни [[мукополизахариди]].на Средняколко товасъединителнотъканни веществоклетки. сеЛакуните виждамежду гъстатях мрежаса отзапълнени преплетенис тънкитечност, влакна.а Приу по-големитедруги посъединителната размеритъкан нематодиобразува имасвоеобразен течност[[мезентериум]], ина междукойто органелите.се Вприкрепя неяхранопровода имаили клетъчнидруги елементиоргани<ref name=Матов1>Матов целомоцитиК, които1953, иматстр. [[фагоцитоза|фагоцитираща функция]]306.</ref>.
 
Псевдоцьолът е в постоянно [[тургур]]но състояние, благодарение, на което се поддържа определена форма на тялото<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref>. Химичният състав на течността е от белтъци и от неутрални [[мукополизахариди]]. Сред това вещество се вижда гъста мрежа от преплетени тънки влакна. При по-големите по размери нематоди има течност и между органелите. В нея има клетъчни елементи – целомоцити, които имат [[фагоцитоза|фагоцитираща функция]].
 
Целомоцитната клетка е с много вакуоли, изпълнени с вещество. Ядрото е разположено в периферията, [[хроматин]]ът е доста концентриран. В цитоплазмата няма органели. рН е кисело и лесно поглъща витални багрила, което е доказателство за фагоцитиране.
* Важно ароморфно значение
* Участва в организацията на кутикулата
* Координира и участва в специфичния за дерматодите начин на придвижване
* Фактор за развитие на мускулните клетки
* Участва в екскрецията на продукти от [[метаболизъм|метаболизма]]
* Участва в осморегулаторния апарат
* Важен фактор за механичната защита на вътрешните органи