Монетаризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Монетаризмът''' (и като ''монетарна школа в икономиката''<ref>"монетарната школа на Милтън Фрийдман" [http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52009AE0348:BG:NOT ЕИСК относно цената на петрола], портал за европейско законодателство, сайт на ЕС</ref>) е онова становище в [[Монетарна икономика|монетарната икономическа]] мисъл <ref>"One of the most signficant and controversial developments in monetary economics during the last two decades has been the rise of 'monetarism'." в David G. Pierce, Peter J. Tysome, ''Monetary economics: theories, evidence, and policy'', Butterworths, 1985, стр. 302</ref>, което приема, че колебанията в [[Парична маса|паричната маса]] оказват значително влияние върху [[Брутен национален продукт|количеството продукция]] в краткосрочна перспектива (близкото бъдеще) и върху [[Ценово ниво|ценовото ниво]] в по-далечна в дадена икономика. Освен това се характеризира с идеята, че целите на [[Монетарна политика|монетарната политика]] се постигат най-ефективно, когато се обръща специално внимание върху растежа на [[Парична маса|парична маса]].
Монетаризмът днес се асоциира главно с трудовете на [[Милтън Фридман]], който е сред поколението икономисти, приемащо [[кейнсианство]]то и след това разкритикуващо го. Фридман и [[Ана Шварц]] написват книгата „Монетарна история на САЩ: 1867-1960“ през [[1963]] година и в нея те твърдят, че „[[инфлация]]та е винаги и навсякъде монетарно явление“ (т.е. явление с монетарен характер и произход). Според Фридман [[Централна банка|централните банки]] трябва да прокарват политика, стремяща се да запази предлагането и търсенето на парите в равновесие, измерено с растежа на производителността и търсенето. Бившият дългогодишен ръководител на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] на [[САЩ]] [[Алън Грийнспан|Алън Грийнспен]] е смятан предимно за монетарист, що се отнася до икономическата му политика. [[Европейска централна банка|Европейската централна банка]] официално базира монетарната си политика върху определени цели в паричното предлагане.
Сред критиците на монетаризма са неокейнсианци, според които търсенето на парите е присъщо на предлагането, и консервативни икономисти, считащи, че търсенето на парите не може да бъде предвидено. [[Джоузеф Стиглиц]] твърди, че връзката между инфлацията и растежа на паричното предлагане е слаба, когато инфлацията е ниска.
| |||