Кръгли червеи: Разлика между версии

Мускулатурата е с много специфична инервация — мускулната клетка образува израстъци към нервната, не обратното. Импулсите преминават по саркоплазма. От тях се предава на други съседни мускулни клетки. Това става със система от електрически импулси. Така има един физиологичен „синцитий”. Еволюцията не протича анатомично, а към специализация на самата мускулна клетка. Независимо от тази телесна мускулатура има още и в глътката, стилетът, копието, около вулварните отвори и ануса на женските, спикулите на мъжките, около клоаката при мъжките, кардиите в края на глътката, между средното черво и ректума.

 

[[Файл:Nematoda-Anatomy.svg|thumb|Схема на анатомичното устройство на хермафродитен нематод<br />1 — преден край на тялото, уста; 2 — черво; 3 — клоака; 4 — отделителна система; 5 — семенник; 6 — нервен пръстен; 7 — дорзален нерв; 8 — вентрален нервен ствол; 9 — отвор на отделителната система.]]

Кутикулната обвивка съвместно с хиподермата ограждат телесна празнина наречена шизоцьол, псевдоцьол<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref> или схизоцел<ref name=Големански2>Големански 2003, стр. 119.</ref>. Първоначално се е приемало, че псевдоцьолът е изпълнен с течност, която е хидростатичен вътрешен скелет. В началото на ХХ век се установява, че малките по размери нематоди нямат такава течност. При тях между органите има тъмно вещество с неясна природа. Нарича се изолационна тъкан, която се състои от прегради, явяващи се производни на няколко съединителнотъканни клетки. Лакуните между тях са запълнени с течност, а у други съединителната тъкан образува своеобразен [[мезентериум]], на който се прикрепя хранопровода или други органи<ref name=Матов1>Матов К, 1953, стр. 306.</ref>.