Радио Свободна Европа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 41 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q485500.
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Радио "Свободна Европа"''' е създадено след края на [[Втората световна война]]. Започва да съществува от [[1949]] година, като първото излъчване на [[български език]] е от [[1950]] г. в [[Ню Йорк]].
От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]]. До [[1989]] г. радиото се заглушава от българските власти, а работещите в него са определяни като "изменници на родината", "невъзвращенци" и други.
С радио Свободна Европа са свързани някои от големите имена на българската журналистика по времето на [[Комунизъм|комунизма]] - [[Георги Марков]], [[Румяна Узунова]].
 
С радио Свободна Европа са свързани някои от големите имена на българскатабългарски журналистикажурналисти извън България по времето на [[Комунизъм|комунизма]] - [[Георги Марков]], [[Румяна Узунова]].
През 1981-а г. Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен, през 1988-1989 излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция в София и провинцията, особено районите на турските протести.
 
През 1981-а г. Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен, през 1988-1989 излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция в София и провинцията, особено районите на турските протести.
В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в [[София]] и централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966-а година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години — [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]] [[Антони Георгиев]] [[Георги Стойчев]]и много други.
 
В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в [[София]] и централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966-а година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години — [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]] [[Антони Георгиев]] [[Георги Стойчев]] и много други.
Българската редакция на радио "Свободна Европа" съществува до [[2004]] г., когато е закрита заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]] — [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]].
От 2004 до 2006 г. продължава да действа наследник на "Свободна Европа" - радио [[Нова Европа|Нова Европа(радио)]].
 
Българската редакция на радио "Свободна Европа" съществува до [[2004]] г., когато е закрита заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]] — [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. работирадио [[Нова Европа|Нова Европа(радио)]] - наследник на "Свободна Европа".
През 2006-а г. българският журналист [[Георги Коритаров]] признава публично десетгодишното си сътрудничество с отдел 6-ти на [[ДС]] под псевдонима „Алберт”.
 
В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток — [[Афганистан]], [[Иран]], [[Русия]], [[Централна Азия]], [[Кавказ]].