Паскал (език за програмиране): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Bobihot (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Паскал''' (''Pascal'') е [[структурен]] [[език за програмиране]], създаден през [[1970]] г. от проф. [[Никлаус Вирт]] (Niklaus Wirth) от Швейцарския национален технологичен институт. Основната му цел е била да служи като [[език за програмиране|език]] за обучение, т.е. да бъде лесен за научаване и да учи на добър стил на програмиране. Езикът, кръстен в памет на френския математик [[Блез Паскал]], се използва от широк кръг [[програмист]]и, като добива особена популярност при студентите и учителите заради простотата си.
 
В края на [[1980-те|80-те години]] е разработена [[обектно-ориентирана]] версия, наречена ''Object Pascal'' от фирмата Борланд ([[Borland]]), използвана по-късно в средата за разработване [[Delphi]] , която също е продукт на същата фирма. Сега навлиза свободната реализация [[Free Pascal]] и визуална среда [[Lazarus]], които са много платформени както от към хардуер [[Intel_x86]], [[AMD64]], [[ARMD]], така и от към ОС - [[Windows]], [[MacOs]], [[Linux]], [[Android]].
 
Паскал напълно неоснователно е смятан от някои програмисти (познаващи само на теория така нареченият ANSI Pascal - първоначална реализация на езика) на [[C (език за програмиране) | C]] или [[С++]] за език-играчка, тъй като поставя "ограничения" върху това, което може да се постигне (макар че такива на практика отсъстват в почти всички съвременни реализации на езика), както и обезопасяването, което намалява бързодействието. С обезопасяването при работа с [[низ]]ове и [[масив (програмиране)|масив]]и в Паскал се избягват типични за програмите на С грешки от използване на незаделена или чужда памет. Поради по-близката си реализация до работата на процесорните инструкции, паскалските низове се обработват многократно по-бързо. Когато е нужно бързодействие, тези проверки в Паскал могат да бъдат изключвани, чрез командни ключове на по-известните [[компилатор]]и.
 
== Примерни програми ==