Франческо Барберини-старши: Разлика между версии

}}

'''Франческо Барберини-старши''' - италиански кардинал. Издигнат поради практиката на [[непотизъм]]. Племенник на римския папа [[Урбан VIII]], кардинал [[Антонио Барберини-старши]] и кардинал [[Лоренцо Магалоти]]. Брат на [[Антонио Барберини-младши]]. Чичо на кардинал [[Карло Барберини]]. Пра-чичо на кардинал [[Франческо Барберини-младши]]. Събирател на древности и меценат. Вицедекан на свeщената колегия на кардиналите ([[23 септември]] [[1652]] г. — [[11 октомври]] [[1666]]); Декан на Свeщената коллегии на кардиналите ([[11 октомври]] [[1666]] — [[10 декември]] [[1679]]).

 

След смъртта на чичо му ([[1644]]) и възкачването на Джовани Батиста Памфили като папа [[Инокентий X]] на папския трон, Барберини изпада в немилост. Обвинен е в незаконно забогатяване за сметка на папската хазна по време на Първата война с княжество Кастро. Той и братята му Антонио И Тадео са осъдени на изгнание и бягат при кардинал [[Мазарини]] в [[Париж]]. Всичките им имоти са конфискувани. През [[1648]] г. Инокентий е принуден да преосмисли политиката си спрямо Франция и позволява на Франческо, Антонио и Тадео Барберини да се върнат в [[Рим]]. Имотите им са частично върнати <ref>Ulrich Köchli: Verflossener Ruhm — verwechselte Gebeine. Der vergessene Kardinalstaatssekretär Lorenzo Magalotti, В: Arne Karsten (изд.): Die Jagd nach dem roten Hut. Kardinalskarrieren im barocken Rom. Göttingen 2004</ref>.