Костур (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38:
=== Средновековие ===
Според Прокопий Кесарийски естествената защита на полуострова и красотата му привличат първоначално вниманието на византийските императори. Според него [[Юстиниан I]] премества на полуострова древния град [[Диоклецианопол (Костур)|Диоклецианопол]], който се е намирал на 4 километра южно от днешния град.<ref>[http://www.fhw.gr/choros/kastoria/gr/choros/index.html ''Η περίοδος του Ιουστινιανού''], ''Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς'', Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.</ref> След като премества града в центъра на полуострова, Юстиниан I го укрепява с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес.
В 864 година Костур влиза в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на [[Симеон I]] за определяне на границата. В 976 година е пак български, когато [[Самуил]] получава Южна Македония с център Костур или [[Преспа]], защото той насочва в 976 своите нападения право на юг в [[Тесалия]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Том I, част 2, Трето фототипно издание, АИ „Проф. Марин Дринов“, София, 2002, стр. 26, 341, 640, 785.</ref> В 1017 година византийският император [[Василий ІІ Българоубиец]] окупира Костур и градът минава във владение отново на Византия.<ref>''The New Cambridge Medieval History: c. 900 - c. 1024'', volume ΙΙΙ, p. 600, Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-36447-7.</ref>
През 1072 година, по време на въстанието на [[Константин Бодин]] (Петър III), войводата [[Петрила]] прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Том II, второ фототипно издание, АИ „Марин Дринов“, София, 1994, стр. 143-144, 146-147.</ref>
▲[[Картинка:Kostur-Sveti-Vrach.jpg|мини|дясно|250п|Църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“).]]
В Костур са запазени много средновековни църкви. От 10 век са църквите „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Богородица Кубелидики]]“. След установяването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] през 11 век Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата [[прототрон]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref>
| |||