Бона Сфорца: Разлика между версии

| съпруга на =[[СигизмундЗигмунт I (Полша)|Сигизмунд I]]

| династия= [[Сфорца]]

'''Бона Сфорца''' ([[2 февруари]] [[1494]] - [[19 ноември]] [[1557]] г.) е [[херцогиня]] на [[Бари]], [[принцеса]] на [[Росано]], [[кралица]] на [[Йерусалим]] и кралица на [[Полша]], втора съпруга на полския крал [[СигизмундЗигмунт I (Полша)Стари|СигизмундЗигмунт I]].

Бона Сфорца е родена на [[2 февруари]] [[1494]] г. във [[Вигевано]], [[Италия]]. Тя е дъщеря на [[Джан Галеацо Сфорца]], херцог на [[Милано]], и [[Неапол|неаполитанската]] принцеса [[Изабела Арагонска (1470-1524)|Изабела Арагонска]], от която Бона Сфорца наследява титлите ''херцогиня на [[Бари]]'', ''принцеса на [[Росано]]'', ''кралица на [[Йерусалим]]''. Бона е и племенница на [[Бианка Мария Сфорца]], императрица на [[Свещена Римска Империя|Свещената Римска Империя]].

През [[1518]] г. Бона Сфорца се омъжва за овдовелия полския крал [[СигизмундЗигмунт I (Полша)|Сигизмунд I]]. Двамата имат шест деца:

* [[Изабела Ягелонска|Изабела]] ([[18]] [[януари]] [[1519]] - [[15]] [[септември]] [[1559]] г.), която става кралица на Унгария чрез брака си с крал [[Ян ЗаплскиЗаполя]].

* [[СигизмундЗигмунт II Август|Зигмунт]] ([[1]] [[август]] [[1520]] - [[7]][[юли]] [[1572]] г.), бъдещият крал на Полша и Велик херцог на Литовското княжество

* СофияЗофия ([[13]] [[юли]] [[1522]] - [[28]][[май]] [[1575]] г.), херцогиня на Брауншвайг-Люнебург.

* [[Анна I ЯгелонинаЯгелонка|Анна]] ([[18]] [[октомври]] [[1523]] - [[9 септември]] 1596 г.), избрана за кралица на Полша и велика херцогиня на Литовското княжество

* Войчих Олбрахт Ягелончик(1527, мъртвороден).

Бона Сфорца се отличава с голямата си красота и енергия. Още приживе на [[СигизмундЗигмунт I (Полша)|Сигизмунд I]] тя започва да упражнява силно влияние в управлението на Полското кралство, но поради своето високомерие и чужди маниери успява да отблъсне от себе си голяма част от полското дворянство. Като кралица на Полша Бона Сфорца е известна и с покровителство си над ренесансовото изкуство, което благодарение на нея, започва да прониква силно в [[Жечпосполита|Полско-Литовската общност]].

След смъртта на [[СигизмундЗигмунт I (Полша)|Сигизмунд I]], новият крал [[СигизмундЗигмунт II Август]] е принуден да се бори срещу силното влияние на амбициозната си майка. Бона Сфорца има план чрез династическите бракове на децата си да обедини под своя власт почти цяла [[Католицизъм|Католическа]] [[Европа]]. В плановете ѝ обаче не е включен вторият брак на [[СигизмундЗигмунт Август]] с [[Литва|литовската]] принцеса [[Барбара РадзвилРадживил]]. Поради това Бона Сфорца застава начело на католическата опозиция в Полша срещу брака на краля с литовската [[Калвинизъм|калвинистка]]. Това е причината Бона Сфорца да бъде подозирана в отравянето на Барбара РадзвилРадживил, която умира през 1551 г. малко след като е коронована за кралица на Полша.

След разрастването на конфликта със сина ѝ Бона Сфорца започва да се чувства несигурна в Полша и пожелава да се завърне в родните си имения в [[Италия]]. Страхувайки се, че при заминаването си в Италия майка му ще разпилее огромното си състояние и ще разпродаде обширните си поземлени имения в Полша и Литва, СигизмундЗигмунт Август ѝ забранява да напуска страната. През [[1556]] г. Бона Сфорца успява да напусне Полша след като публично се отрича от собствеността над имотите си в кралството. Тя обаче отнася със себе си огромно парично състояние, възлизащо на над 420 000 [[дукат]]а, които по-късно дава назаем на испанския крал, [[Филип II (Испания)|Фелипе II]].

Image:Bona Sforza.jpg|Бона Сфорца като вдовица

|1= Бона Сфорца

|12=[[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I Неаполитански]]