Балтийско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Биология: правопис
Ред 127:
== Биология ==
[[Image:Phytoplankton bloom in the Baltic Sea (July 3, 2001).jpg|thumb|Цъфтеж на [[фитопланктон]] в Балтийско море видим от сателитна снимка, 3 юли 2001 г.]]
Около 100 хиляди km² от морското дъно на Балтийско море (или ¼ от общата му площ) е мъртва зона. По-солената и съответно по-плътна вода остава на дъното и така бива изолирана от повърхностните води и [[атмосфера]]та. Това води от своя страна до намалени концентрации на [[кислород]] в рамките на зоната. Мъртвата зона е заета предимно от [[бактерии]], които растат благодарение на [[храносмилане]]то на органичен материал и освобождавтосвобождават [[водороден сулфид]]. Този факт е причина в Балтийско море екологията на дъното да се различава от тази на съседния [[Атлантически океан]] и с това да се добрижидоближи до [[Черно море]].
 
Съществуват планове за обогатяване на дълбоките води с кислород. Този опит за еутрофикация е предложен от Университета в Гьотеборг. Съгласно него кислород трябва да се доставя с помпи на дълбочина над 130&nbsp;m.<ref>{{cite web|title=Oxygenation at a Depth of 120 Meters Could Save the Baltic Sea, Researchers Demonstrate|url=http://www.sciencedaily.com/releases/2011/04/110418141617.htm|publisher=Science Daily}}</ref>
 
Балтийско море е сравнително младо море и поради този факт и ендемичните видове в него са сравнително малко. Такива са малката сърцевидна мида ''[[Parvicardium hauniense]]'' и безполово размножаващата се алга ''[[Fucus radicans]]''. Въпреки това някои атлантически видове са се адаптирали за живот в по-нискосолена вода. Такава е например [[херинга]]та, която е сравнителнопосравнително по-дребна от океанските екземпляри. [[Бентос|Дънната фауна]] се състои главно от вида ''[[Monoporeia affinis]]'', който е наследник на сладководни видове. Липсата на приливи и отливи е повлияла върху по-ниското разнообразие на сравнение с Атлантическия океан.
 
Рибната фауна на Балтийско море е смес от морски видове, като [[треска]], херинга, [[хек]], [[камбала]], [[писия]], попчето ''[[Myoxocephalus scorpius]]'' и [[калкан]], и сладководни видове като [[костур]], [[щука]], [[бяла риба]] и [[бабушка]].
Ред 137:
Една особена характеристика на фауната е, че тя съдържа редица [[реликт]]ни видове от периода на заледяване на планетата. Това са представители на арктически видове, които са останали в Балтийско море след последното заледяване. Типични представители са [[ракообразни|ракообразното]] ''[[Saduria entomon]]'', балтийския подвид на [[Пръстенов тюлен]] и попчето ''[[Myoxocephalus quadricornis]]''.
 
Сателитни снимки от юли 2010 г. на Балтийско море показват масивен цъфтеж на водорасли, обхващобхващащ площ от 377 хил. km² от повърхността на морето. Гиганското петно се простира от Германия и Полша до Финландия. Изследователите на явлението посочват, че причините за цъфтежа на водораслите настъпват всяко лято в продължение на десетилетия. Той се дължи на постъпването на торове с оточните води в морето.<ref>{{cite news|title=Satellite spies vast algal bloom in Baltic Sea|url=http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-10740097|accessdate=27 July 2010|newspaper=BBC News|date=23 July 2010}}</ref>
 
=== Природни ресурси ===
Ред 144:
Разработката на полето може да бъде възпрепятствана от строгите екологични изисквания, свързани със слабия водообмен на морето с Атлантическия океан и антропогенното замърсяване на водите, оттичащи се от териториите на крайбрежните държави, способстващо засилена [[еутрофикация]].
 
По дъното на Балтийско море е проложенположен [[газопровод]]а „[[Северен поток]]“.<ref name="toprbcru_1">{{cite web|url=http://top.rbc.ru/economics/05/07/2010/431620.shtml|title="Северный поток" пересек море и достигдостига берегабрега Германии|publisher=[[РосБизнесКонсалтинг]]|author=|date=2010-07-05|description=Газопровод преминава през акваторията на морето от залива Портовая (от района на град Виборг) до крайбрежието на Германию| lang=ru| accessdate=2012-10-15| archiveurl=http://www.webcitation.org/6BRuujX4P| archivedate=2012-10-16}}</ref>
 
=== Опазване на околната среда ===
Ред 151:
През 2003 г. в Балтийско море са регистрирани 21 случая на попадане на химическо оръжие в рибарски мрежи — всички те представляват сгъстени парчета [[иприт]] с общо тегло от 1 005 кг.<ref>[http://www.helcom.fi/press_office/news_helcom/en_GB/chemical_munitions_incidents/?u4.highlight=mustard%20gas Helcom : 25 incidents of chemical munitions caught by fishermen in the Baltic Sea were reported in 2003<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>
 
През 2011 г. в морето произтича разлив на парафин, който се разпространява по цялата му територия — туристите по плажовете намират големи парчета, изхвъпрениизхвърлени на брега.
 
== Морски транспорт ==