Андрей Вишински: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 9:
}}
'''Андрей Януаревич Вишински''' ({{lang-ru|Андре́ѝ Януа́рьевич Выши́нский}}, {{lang-pl|Andriej Wyszynski — Анджей Вишински}}) e [[съветски]] [[юрист]] и [[дипломат]], най-известен с това, че е бил [[генерален прокурор на СССР|държавен прокурор]] (1935-1939) на [[сталин]]овите [[Московски процеси|публични процеси]] и [[Нюрнбергски процеси]] (след [[Втората световна война]]), той също така създава законова теория, използвана от [[Йосиф Сталин]] при провеждането на [[Големия терор]] в края на 30-те години. Вишински е [[външен министър на СССР]] (1949-1953) в първите години на [[Студена война|Студената война]] и [[Корейска война|Корейската война]].
== Биография ==
Бащата на Андрей Вишински, Януарий Феликсович Вишински, произлиза от старинен [[Полша|полски]] род и работи като [[провизор]] ([[Фармацевтика|фармацевт]]), собственик на аптека <ref>{{ru икона}} [http://ru.rodovid.org/wk/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C:154744 Януарий Феликсович Вышинский (Wyszyński)]</ref>, а майка му е учителка по музика, и двамата са католици. Малко след раждането му тя се премества в [[Баку]], където Вишински завършва гимназия.
През 1901 е приет в Юридическия факултет на [[Киевски университет|Киевския университет]], но го завършва чак през 1913 (прекъсва заради студентски бунтове), оставен е в катедрата за подготовка на професура, но е отстранен от администрацията като политически ненадежден. През 1903 година постъпва в [[меншевики|меншевисткото]] крило на [[РСДРП]] и участва през 1905 в революцията в Баку, за което е затворен и в началото на 1908 е осъден от [[Тифлис]]кия съд
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция през 1917]] е назначен като комисар на полицията на [[Якиманка (район на Москва)|Якиманския район]], тогава подписва разпореждане за незабавното изпълнение в доверената му територия от Временното правителство за издирване, арестуване и предаване на съд като немски шпионин на [[Владимир Ленин]], в съответствие с решението на [[Временно руско правителство|Временното руско правителство]]. През 1920 се включва в [[Болшевики]]те.
През 1920–1921 преподава в [[Московски държавен университет|Московския университет]] и е декан в Икономическия факултет на [[Руски икономически университет Г. В. Плеханов|Института по национално стопанство „Плеханов“]]. От 1923–1925 е [[прокурор]] във Върховния съд и едновременно с това — професор в [[МГУ]] във катедрата по углавно съдопроизводство. От 1925–1928 година е ректор на Московския държавен университет (тогава I МГУ). През 1928 е председател на т. нар. [[Специално съдебно присъствие на Върховния съд на СССР]] в [[Шахтинско дело|Шахтинското дело]]. От 1928–1930 оглавява Главното управление по професионално образование. През 1928–1931 е член на колегията на Народния комитет за просвещението на [[РСФСР]]. Завежда учебно-методичен сектор на Народния комитет за просвета и замества председателя на Държавния учебен съвет. През 1930 е председател на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР по [[дело Промпартия|делото „Промпартия“]].
| |||