Рене Жирар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
'''Рене Жирар''' ({{lang-fr|René Noël Théophile Girard}}), Авиньон, [[25 декември]] [[1923]], е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-те години на 20 в. развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезис) в човешката култура. Търсенията му започват с изледване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.
== Биография ==
Получава образованието си в [[Париж]] ({{lang-fr|l'École des chartes}}) 1943 по 1947), където следва средновековна история. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privée à Avignon dans la seconde moitié du XVe siècle).
През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в [[САЩ]], където защитава втора дисертация - на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940—1943)“.
След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]], държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и [[Станфордски университет|Станфордския университет]] (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.<ref>[http://www.uibk.ac.at/theol/cover/girard/biography.html Биография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion] {{ref-en}}</ref>
== Признание и отличия ==
Line 19 ⟶ 24:
* Носител на наградата „Медиси“ (1990) за книгата ''Shakespeare: les feux de l'envie''
* Носител на наградата „Aujourd'hui“ (2004) за книгата ''Les Origines de la culture''
*
* Почетен професор на университетите [[Станфордски университет|Станфорд]] и [[Университет Дюк|Дюк]] в САЩ, а също и на университети в [[Амстердамски университет|Амстердам]] (1985), [[Инсбрук]], [[Антверпенски университет|Антверпен]], [[Падуански университет|Падуа]] (2001), [[Монреал]] и [[Балтимор]].
== Библиография ==
: ''Списъкът съдържа само самостоятелно издадени книги на Жирар.''<ref>[http://www.rene-girard.fr/57_p_22337/rene-girard-bibliographie.html Библиография на Рене Жирар на сайта Association Recherches Mimetiques] {{ref-fr}}</ref> <ref>[http://www.uibk.ac.at/theol/cover/girard/bibliography.html Библиография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion] {{ref-en}}</ref>
* ([[1961]]) – ''Mensonge romantique et vérité romanesque'' (Романтическата лъжа и романовата истина). Paris: Grasset, 1961.
Line 65 ⟶ 70:
== Външни препратки ==
* [http://www.glasove.com/rene-zhirar-hristiyanstvoto-shte-vuzturzhestvuva-no-samo-v-porazhenieto-si-6229 „Рене Жирар: Християнството ще възтържествува, но само в поражението си“], интервю на Синтия Хейвън за изданието First Things, превод от английски Теодора Мусева, в. [[Гласове (вестник)|„Гласове“]], 15.12.2009 г.
* [http://www.anthropoetics.ucla.edu/ap0201/interv.htm „Интервю на Маркъс Мюлер с Рене Жирар“], сп. ''Anthropoetics'' II, no. 1 (June 1996) {{ref-en}}
{{философия-мъниче}}
| |||