Антонио Негри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание= италиански философ-марксист
| наставка=
| роден-дата=[[1{{Дата август]]на [[1933]]раждане и години|1933|8|1|1}}
| роден-място=[[Падуа]], [[Италия]]
}}
'''Антонио (Тони) Негри''' (на [[италиански]] ''Antonio Negri'') е италиански [[философ]]-[[марксизъм|марксист]].
 
== Биография ==
Съвсем млад става преподавател по теория на държавата в [[Падуански университет|Падуанския университет]]. През 1950 г. влиза в редиците на организацията „Италианска младеж за католическо действие“ (''Gioventú Italiana di Azione Cattolica''). През 1956 г. се присъединява към Международната социалистическа партия и членува в нея до 1963 година.
 
В началото на 60-те години на 20 век взима участие в работата на издателската група „Червени тетрадки“ (''Quaderni rossi''), помогнала много по това време за възраждането на марксистката теория в Италия и намираща се извън сферите на влияние на официалната [[Италианска комунистическа партия|компартия]]. През 1969 г. - заедно с Оресте Скалцоне и Франко Пиперно - Негри основава ляворадикалната група „Работническа власт“ (''Potere operaio''). Дейността ѝ е прекратена през 1973 г., за да се сложи начало на групата „Работническа автономия“ (''Autonomia operaia'').
 
На 7 април 1979 г. Негри заедно с други негови съратници е арестуван от полицията по обвинение в [[тероризъм]]. Прокурорът смята, че ''Работническа автономия'' е своеобразен „мозъчен тръст“ на левите екстремисти и е свързана с [[Червените бригади]], терористите, отвлекли и убили през 1978 г. бившия премиер-министър на Италия, лидера на партията на християндемократите [[Алдо Моро]].
Line 17 ⟶ 18:
През 1983 г., докато чака присъдата си в затвора, Антонио Негри е избран за депутат в италианския парламент. Съгласно закона, депутатският имунитет му позволява да остане на свобода, докато премине неколкомесечната процедура по лишаването от имунитет. Италианският съд на първа инстанция го осъжда на 13 години затвор и в продължение на 14 години Негри се укрива от италианското правосъдие във [[Франция]], където преподава и се занимава с научна дейност. През 1997 г. доброволно се завръща в Италия и до 2003 г. лежи в затвора в Рим.
 
== Политически идеи ==
Сред централните политическите теми в трудовете на Негри са марксизмът, [[глобализация]]та, [[демокрация]]та, неолиберализма, противопоставянето на капиталистическата система, [[постмодернизъм|постмодернизма]] и други. Философът е широко известен като съавтор на интелектуалния бестселър „Империя“ (в съавторство с [[Майкъл Харт (политолог)|Майкъл Харт]]).
 
== Избрана библиография в съавторство с Майкъл Хард ==
 
==Избрана библиография в съавторство с Майкъл Хард==
* „Labor of Dionysus: A Critique of the State-Form“ (1994)
* „Empire“ (2000)
* „Multitude: War and Democracy in the Age of Empire“ (2004)
 
== Външни препратки ==
{{DEFAULTSORT:Негри, Антонио}}
* Иван Аладжов, [http://www.bas-bg.org/new/a_ne.html „Антонио Негри - нестихващият бунт на интелектуалеца“], сайт на Българския антифашистки съюз - Русе
* [http://www.eurozine.com/authors/negri.html Статии на Антонио Негри в ''Eurozine'']
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2255/empire.htm „Империализмът свърши“ (Предговор към „Империя“ на Антонио Негри и Майкъл Хард)],
в. „Култура“, бр.47, 20 декември 2002 г.
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Негри, Антонио}}
[[Категория:Италиански философи]]
[[Категория:Италиански комунисти]]
[[Категория:Марксисти]]
[[Категория:Либертарианци]]