Кончето: Разлика между версии

'''КончетоКо̀нчето''' е стръмна и трудно достъпна [[седловина]] в Северен [[Пирин]]. Разположена е на главното планинско [[било]] на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете [[Бански суходол (връх)|Бански суходол]] от северозапад и [[Кутело]] от от югоизток. Дължината на седловинатаръба е около 150400 м, като в най-тясната симу част е около 150 м. На места широчината му достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето (400-500 метрови стени), които са обект на [[алпинизъм]] се спускат почти отвесно към [[циркус|циркуса]] [[Бански суходол (циркус)|Бански суходол]], а югозападните (известни като ''Странето'') под наклон 70° - към долината на [[Влахинска река]]. Геоложката основа е от [[карст|окарстени]] [[протерозой|протерозойски]] [[мрамор|мрамори]].

За първи път през [[1934]] година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти [[Никола Миронски]] и [[Любен Телчаров]]. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през [[1963]] година на въжен метален парапет и прокопаването през [[1969]] година на пътека по югозападните и&#768; склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа [[Яворов (хижа)|Яворов]] за хижа [[Бъндерица (хижа)|Бъндерица]] и хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]]. На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският [[заслон]] [[Кончето (заслон)|Кончето]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.452.</ref><ref>Даутов, Николай. Пирин. Речник и пътеводител. София, 2008, стр.75-76.</ref>