Битка при Ахелой: Разлика между версии

'''Битката при Ахело̀й''' се е състояла на на [[20 август]] [[917]] г. край река [[Ахелой (река)|Ахелой]], между българските войски, водени от цар [[Симеон I Велики]] и войските на [[Византийска империя|Византия]], водени от [[магистър]] [[Лъв Фока]], доместик на ''схолите'' и главнокомандващ сухопътните сили на империята. [[Първа българска държава|България]] печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.

Патриарх Николай Мистик в едно от писмата си отбелязва единствено, че наистина не можело да остане незабелязано от него ''„такова голямо предвижване”'', на ''„толкова голяма армия”''. В '''„Чудото на свети Георги”''' също се говори за огромното множество войски събрани от всички области на империята. Благодарение на сключения мир с [[араби]]те, за който говорят повечето от изворите, на Балканите е прехвърлена и армията от [[Мала Азия]], понеже. споредСпоред Йоан Скилица императрица Зоя ''"решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи"''. От изброяването на някои от военачалниците става ясно, че в битката освен основните сили, които са съставени от войските на военно-административните области - така наречените ''теми'' - участват същоминимум итри гвардейскитеот четирите конни гвардейски ''тагми'' - тези на ''схолите'', на ''ескувитите'' и на ''иканатите'', както и арменскитеарменски части (навярно под формата на ''симахия'') от най-източните, гранични области на Ромейската империя. По-конкретно е сведението на '''ал-Масуди''', който сочи, че византийската армия наброява 62 000 души, от които 12 000 са конници.

Начело на византийската армия е доместика на схолите магистър [[Лъв Фока]]. В съставеното по заповед на император [[Константин VII Багренородни|Константин VІІ]] продължение на Теофановата хроника е отбелязано, че той „''се отличавал повече с храброст, отколкото с качествата на добър военачалник”''. За разлика сведенията за командването на българската армия, командния състав на византийците е подробно описан в хрониките. [[Патриций|Патрици]]ят '''Константин Липс''' (заедно с друг сановник - [[Леонтий]]) придружавапридружавал военачалника като негов съветник по всички въпроси. Началник на тагмата на ''ескувитите'' е '''Йоан Грапсон''', а на тагмата на ''иканатите'' – синът му '''Олвиан Марул'''. Измежду останалите военачалници са споменати също '''Роман Аргир''' с брат си '''Лъв Аргир''', също така '''Варда Фока''', който е брат на главнокомандващия и накрая магистър '''Мелиас''', командващ арменците. Корабите са под командването на друнгария на флота патриций '''Роман Лакапин''' и имат за цел да прехвърлят печенегите през Дунав.

Според ромейската хронография и агиография, не цялата армия била избита - имало голям брой пленени, а също така и много бегълци, които по-късно взели участие в сражението при Катасирти. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. НоНа почтибойното поле намират смъртта си Константин Липс и Йоан Грапсон. Покосени са и мнозина всичкиот стратезистратезите - висшивисшите ромейски офицери, началници на военно-административните области - са покосени на бойното поле.