Опашка (абстрактен тип данни): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Novocob (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Novocob (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
Структурата опашка и поведението на нейните елементи произхождат от ежедневната човешка дейност. Например опашка от хора, чакащи на каса за билети. Опашката има начало и край. Новодошлите хора застават последни на опашката и изчакват докато постепенно се придвижат към началото. Когато стигнат до самото начало на опашката си купуват билет и напускат опашката. Други примери за опашка са документи, чакащи да бъдат принтирани или ескалатор превозващ хора.
== Статична реализация ==
[[Файл:QUEUE-STATIC.jpg|рамка|вдясно|СхемаЦиклично движение на структурата опашка, добавяне и извличане нав елементимасив.]]
Статичната опашка се реализира с помощта на [[Масив (програмиране)|масив]]. В даден момент началото и краят на опашката сочат към определени индекси от масива. Когато се добавя нов елемент той се поставя на индекса след края на опашката и краят вече сочи към новия елемент. Когато се премахва началото на опашката, елементът на началния индекс се изтрива и началото започва да сочи към следващия индекс. По този начин с добавяне и извличане на елементи от опашката тя се движи към края на масива. В даден момент краят на опашката достига до последния индекс на масива и се оказва, че размерът на масива не е достатъчен въпреки, че опашката не запълва всичките му елементи. За да се реши този проблем при следващото добавяне на елемент в края на опашката, той се поставя на началния индекс на масива. По този начин се свързват началото и края на масива, и опашката може да обикаля безкрайно в него. Ако дължината на опашката (броя на елементите в нея) стане равна на предварително заделения брой на елементи в масива няма да могат да бъдат добавяни нови елементи. Това налага копиране на опашката в нов масив с по-голям размер.
== Динамична реализация ==