Волжка България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 6x интервали, 4x дълго тире, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 9:
|национален_химн =
|химн-файл =
|местоположение = Волжская Булгария 950г950 г..gif
|местоположение-лег = Волжка България през най-големия си разцвет ([[950]] г.)
|основаване = 7 век
Ред 23:
|управление = [[монархия]]
|династия =
|парламент-глава = Парламентарен глава
|парламент-глава-име =
|длъжност1 = [[Български владетели|Владетел]]
Ред 130:
 
== История ==
Смята се, че Волжка България е основана около [[660]] г. от [[прабългари|прабългарския]] кан [[Котраг]], един от синовете на кан [[Кубрат]]. Страната обаче става независима едва след като отхвърля [[васал]]ната си зависимост от [[хазари|хазарския]] хаганат в края на 9<sup>-ти</sup> или началото на 10<sup>-ти</sup> век. През 10-ти век [[Волжки българи|волжките българи]] разширяват владението си като завладяват няколко [[фини|фински]] племена и установяват търговски и дипломатически връзки с [[Руснаци|русите]]. Главните градове са [[Болгар]] и [[Сувар]], между които, с развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо надмощие. В крайна сметка тя е спечелена от гр. [[Болгар]]. През този период волжките българи приемат [[ислям]]а от [[араби]]те. Според арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] волжко-камските българи се занимават предимно със [[земеделие]] - отглеждат [[зърнена култура|зърнени култури]], занимават се с [[пчеларство]], [[пивоварство]] и др. [[Животновъдство]]то също е развито - — отглеждат се [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[кон]]е и др. Освен това са развити и търговията и занаятите, но техните средища са основно в два града - [[Биляр]] и [[Сувар]]. [[Болгар]] остава по-скоро политически отколкото търговски център, тъй като той е [[престол]]ния град. Най-разпространени занаяти са [[кожарство]]то, [[дърводелство]]то и [[металообработване]]то. Волжка България поддържа търговски връзки с [[Русия]], [[Китай]], [[Византия]], [[Иран]], [[Средна Азия]] и [[Западна Европа]]. През началото на 12-ти век се водят битки с [[Киевска Рус|руските]] [[княз]]е за запазването на надмощие в [[Поволожие]]то.<ref>Кратка Българска Енциклопедия, София, 1963, том първи, стр. 551/552.</ref>
 
Волжка България просъществува до 13<sup>-ти</sup> век, когато въпреки решителната победа в т.н. [[Битка при завоя на Самара|"Овнешка битка"]] в крайна сметка е разрушена от набезите на [[монголци|монголо]]-[[татари]]те. Държавата се разделя на няколко васални, но постоянно бунтуващи се прабългарски княжества и става част от [[Златна орда|Златната орда]]. Според хрониките „[[Джагфар Тарихи]]“ на [[Бахши Иман]] от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става траен васал на [[монголци|монголите]] и нейните войски участват в походите на [[Бату]] в [[Полша]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Унгария]].<ref name="Vinagi.bg"></ref>
Ред 138:
 
== География ==
Земите на Волжка България изобилстват от реки. Най-голямата от тях е [[Волга]]. Тя навлиза в територията на държавата във средното си течение. Използва се като търговски път до [[Каспийско море]]. На територията на държавата се намират и много от притоците на реката, като най-известен от тях е река [[Кама (река)|Кама]]. Поради факта, че реката минава през средата на Волжка България, държавата се нарича и Волжко-Камска България. Други големи реки са [[Урал (река)|Урал]], [[Печора (река)|Печора]], [[Хопер]], [[Миас]] и други.
 
В източната част на Волжка България се намира планината [[Урал (планина)|Урал]], която разделя континентите [[Европа]] и [[Азия]]. Тя играе ролята на преграда за студените въздушни маси от [[Азия]], което прави климата в страната сравнително мек. В северните райони, където започва [[тундра]]та, климатът е студен и през по-голямата част от годината земята е заледена. Тази област е богата на [[торф]]. Южните части между Урал и [[Каспийско море]] представляват обширна степ, което става предпоставка за развитието на [[животновъдство]]то. Поради голямата си територия, климатът във Волжка България варира. На юг е горещ, в централните части е умерено-континентален, а в северните - — студен.
 
Голяма част от територията на държавата е заета от гори. Релефът е равнинен, като хълмовете стигат до 400м [[надморска височина]]. [[Почви]]те в по-голямата си част са [[чернозем]]ни, богати на [[хумус]] и много плодородни. Според руските летописци руските княжества редовно са внасяли [[жито]] от Волжка България.{{hrf|Чолов|2008|21}}
 
Според „Очерки истории СССР - — с древнейших времен до наших дней“: ''„През XIIв. влиянието на тази голяма държава в Поволжието се разпространило над всички северни племена, живеещи близо до Ледовития океан и на юг - — върху народите в Средното и Южното Поволжие.“''{{hrf|Чолов|2008|22}}
 
== Население ==
Ред 167:
* Смирнов, А. П.
* {{cite book | last = Владимиров | first = Георги | authorlink = Георги Владимиров (историк) | year = 2006 | title = Волжка България и Казанското ханство: строително изкуство и архитектура | publisher = Тангра ТанНакРа ИК| location = София | isbn = 978-954-9942-91-0}}
* {{cite book | last = Владимиров | first = Георги | authorlink = Георги Владимиров (историк) | year = 2007 | title = Волжка България и Казанското ханство в географските карти на Средновековието и Новото време| publisher = ВИ "Св. Георги Победоносец" | location = София | isbn = 978-954-509-381-4}}
* {{cite book | last = Яруллина Ал-Булгари | first = Татяна | year = 2009 | title =Волжка България и Европа: Историко-културологични очерци | publisher = Огледало | location = София | isbn = 978-954-804-136-2}}
* {{cite book | last = Алишев | first = Салям | year = 2009 | title =Болгаро-казанские и золотоордынские отношения в XIII-XVI вв. | publisher = Татарское книжное издательство | location = Казан | isbn = 978-5-298-01841-8|lang=ru}}
* Город Болгар. Культура, искусство, торговля. Отв. ред. П. Н. Старостин. Сост. М. Д. Полубояринова. М., 2008.
* {{cite book | last = Владимиров | first = Георги | authorlink = Георги Владимиров (историк) | year = 2009 | title = Златната Орда и българите| publisher = ВИ "Св. Георги Победоносец" | location = София | isbn = 978-954-509-418-7}}