Васильовска планина: Разлика между версии

Васильовска планина се издига във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]] между реките [[Вит]], [[Бели Вит]], [[Бели Осъм (река)|Бели Осъм]] и [[Калник]]. На запад и югозапад със стръмни, на места отвесни склонове планината се спуска към долините на реките [[Вит]] и [[Бели Вит]], а на север, североизток и изток склоновете са дълги, силноразчленени и полегати към долините на реките [[Калник]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Суха река (приток на Осъм)|Суха река]] и [[Команска река]] (леви притоци на [[Осъм]]). На югоизток чрез седловината [[Богое]] (1230 мm) се свързва с [[Троянска планина]] на [[Стара планина]].

Дължината на планината от северозапад на югоизток е около 38 кмkm, а ширината ѝ ѝ — 8-14 кмkm. Най-висок връх е '''Васильов връх''' (1490 мm), разположен в югоизточната ѝ част, северозападно от седловината [[Богое]]. Други по-високи върхове са Кукуруз (1250,7 мm) и Трескавец (1151,5 мm), разположени северно от [[Тетевен]].

Билото на планината се издига от 1000 мm на северозапад до 1400 на югоизток. Изградена е от триаски и юрски варовици и пясъчници, образуващи система от гънки на Тетевенската голяма антиклинала. Силно развити карстови форми — пещери (Градежнишка, Топля и др.), кари, скални откоси и корнизи, карстови извори (Топля). Западните и югозападните склонове се отводняват от малки и къси с голям наклон реки и дерета (Градежница, Васильова река и др.) десни притоци на [[Вит]] и [[Бели Вит]]. Реките течащи на север ([[Лесидренска река]], Кирчевска река и др.), леви притоци на река [[Калник]] и реките [[Суха река (приток на Осъм)|Суха река]] и [[Команска река]], леви притоци на [[Осъм]] са дълги и с по-малък наклон.

По южното и югозападното подножие на планината, на протежение от 55,4 кмkm, между селата [[Шипково]] и [[Гложене]] преминава участък от третокласен път № 358 от Държавната пътна мрежа [[Троян]] — [[Тетевен]] — [[Ябланица]].