Врачанска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 53:
Врачанска планина се издига в северната част на [[Стара планина|Западна Стара планина]] между [[Вършецка котловина|Вършецката котловина]] на запад, [[Врачанско поле|Врачанското поле]] на североизток и [[Мездренска хълмиста област|Мездренската хълмиста област]] на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между [[Стара планина|Западна Стара планина]] на юг и [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] на север. На юг проломът на река [[Искър]] я отделя от планините [[Ржана планина|Ржана]] и [[Голема планина|Голема]], части от Стара планина, а на запад чрез [[Дружевска седловина|Дружевската седловина]] (840 м н.в.) се свързва с планината [[Козница (Стара планина)|Козница]], също част от Стара планина.
 
Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 кмkm и дължина на основата — около 30 кмkm. От дълбоките долини на реките [[Въртешница]] (Лева) и Черна (десни притоци на [[Ботуня (река)|Ботуня]]) и Златица (ляв приток на [[Искър]]) се разделя на три дяла: Беглички (на запад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на запад). Най-високата точка е връх '''Бегличка могила''' (1481,4 мm), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.
 
Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.
Ред 65:
== Забележителности във Врачанската планина ==
* Природен парк "[[Врачански Балкан (природен парк)|Врачански Балкан]]", обхващащ почти цялата територия на планината;
* Национален парк “Христо Ботев” с паметника (35 мm) на връх [[Околчица]] и лобното място на [[Христо Ботев]] в местността Йолковица на 20 май (2 юни) 1876 г.;
* [[Искърско дефиле|Искърското дефиле]] с неговите [[Лакатнишки скали]], [[Ритлите]] и [[Черепишки скали]];
* над 500 [[пещера|пещери]], някои от които са измежду най-интересните в България: [[Леденика]], [[Елата]], [[Змеюва дупка]], [[Калната пропаст]];
* ждрелото на река [[Въртешница]] (Лева) [[Вратцата]] край Враца с най-високите (400 мm) отвесни скали на [[Балканите]];
* водопадът [[Скакля]] край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 мm) непостоянно течащ водопад в България;
* останки от римска крепост "Калето" край Враца;
* хижите "Леденика" и "Пършевица".