Питър Дракър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 30:
Кариерата на Питър Дракър в сферата на научния мениджмънт започва през 1942 г. когато неговите записки за политиката и обществото правят впечатление на ръководството на ''„[[Дженеръл Мотърс]]“'' - най-големият автомобилен гигант в света за онова време - и той получава достъп до вътрешното функциониране на компанията. Той споделя впечатленията си от начина на работа във фирмата с Доналдсън Браун - ръководител на административния контрол в Дженеръл Мотърс. През 1943 г. Браун кани Дракър да проведе одит в корпорацията и така за две години работа, той представя социално-научен анализ на фирмата. В рамките на този анализ той присъства на всяко събрание на ръководството на компанията, интервюира служителите, анализира производството и вземането на решения.
В резултат на направения анализ Дракър публикува книгата ''„Концепция за корпорацията“'' (1946). Книгата впечатлява публиката в корпоративните среди и това довежда до множество нови статии, книги, както и консултантски ангажименти на Дракър. Дженеръл Мотърс обаче не са особено развалнувани от направения научен анализ. В него Дракър предлага автомобилния гигант да преразгледа дългогодишните си политики на връзки с клиентите, дилът взаимоотношенията и отношенията към служителите. От своя страна председателя на Дженеръл Мотърс [[Алфред Слоун]] е толкова
Дракър осъзнава, че управлението е „либерално изкуство“, което се влива и черпи своята информация от интердисциплинарните поуки на [[история]]та, [[социология]]та, [[психология]]та, [[философия]]та, [[култура]]та и [[религия]]та.<ref name="druckerinstitute.com"/> Той също така силно вярва, че всички [[институция|институции]], включително и тези в [[частен сектор|частния сектор]], носят отговорност за цялото [[общество]]. Въз основа на тези възгледи той написва книгата ''„Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“'' (1974). В нея той пише: ''„Ако ръководителите на нашите най-големи институции, и особено на бизнеса, не носят отговорност за общото благо, никой друг не може и не ще.“''<ref>Drucker, Peter F., ''Management: Tasks, Responsibilities, Practices'', p. 325, (1973)</ref>
| |||