Хронична бъбречна недостатъчност: Разлика между версии

Основният показател за диагноза и класификация на степента на състоянието е величината на лабораторно определеия [[капацитет на гломеруларна филтрация]]. Тази стойност се пресмята на базата на серумния креатинин като индиректно отражение на отделения от бъбреците креатинин, но може да се установи и след събиране на целодневната (24 часова) урина и претегляне на отделените отпадни [[азотни]] тела. [[Диагноза]]та се поставя като се има предвидвпредвид анамнезата (история на болестта) на бъбречното заболяване, както и някои лабораторнилабораторнтеи показатели. Лица с бъбречна недостатъчност представят редица [[патогномонни симптоми|патогномонни]]<ref>...патогномонни са симптоми, които незабавно идентифицират едно заболяване, като например, обрив с форма на малка мишена е характерен за [[кърлеж]]ова болест... (Lime's disease)</ref>или неспецифични симптоми, които трябва да се отсеят по значимост. Рязко покачване на теглото и отесняване на дрехите в рамките на дни или една-две седмици без целенасочено<ref>...и доста екстремно/крайно</ref> охранване, намален обем и честота на уринирането, болки в кръста, гадене при приемане на вода и други течности, [[палпитации]] икиили бавен [[пулс]], задъхване, болка в сърдечната област, конфузия<ref>забравяне на всеобщо известни имена или твърдения, загуба на ориентацията за датата, мястото и целта на мероприятието, както и неразпознаване на иначе фамилиарни лица...</ref> и неврологични симптоми, [[епилепсия|гърчове]], силна неприятна телесна миризма на урина или отлагане на солени кристали върху кожата, отлагане на пигменти (петна) по кожата, силен сърбеж или обрив са някои от най-често срещаните показатели на остра или хронична бъбречна недостатъчност. В лабораторията на кръвта се наблюдава едновременно качване на нивата на пикочната киселина и на креатинина, вероятно<ref>...според напредналостта на заболяването...</ref>покачване на концентрацията на серумните [[фосфат]]и и [[калий]]. Уринализа може да покаже високи нива на [[протеин]]и, [[еритроцити]], седименти и други

Острата бъбречна недостатъчност се лекува чрез коригиране на [[кръвни електролити|хуморалния баланс]], идентифициране и отстраняване на външна агресия като приети [[токсини]], лекарствени препарати с нефротоксичен ефект<ref>...това може да бъдат както свободно достъпни за покупка от открит щанд лекарства като Ибупрофен, кеторолак, напроксен и други нестероидни противовъзпалителни медикаменти, както и издадените по рецепта лекарства за кръвно налягане, антибиотици, химиотерапия и широк спектър средства с крайни метаболити отделяни в урината...</ref>, както и започване на антибиотично лечение при бактериални заболявания. Комбинацията от диуреза и рехидриране с подходящи интравенозни вливания е ефективна при лека форма на заболяването. При по-сериозни случаи на остра неостатъчност може да се наломи и временна хемодиализа. Хроничата бъбречна недостатъчност, освен в много лека форма, не се лекува, но се контролира и ограничава прогреса на заболяването чрез контрол на кръвното налягане, намаляване на други сърдечно-съдови риск-фактори, поддържане на нормална кръвна захар, подходяща диета, лекарствени химични буфери, витамини, ограничаване на течностите при напреднала фаза на болестта, намаляване приема на [[белтъци]] и [[мазнини]], като енергийните загуби се покриват чрез баланс на [[въглехидрати]]те. Ограничава се и приема на [[калий]], [[фосфати]] и [[готварска сол]].