Зимен дворец: Разлика между версии

'''Зимният дворец''' в [[Санкт Петербург]] е [[архитектурен паметник]] от [[Руски барок|руския барок]].

Първата постройка на мястото на известния по цял свят Зимен дворец на Ф. Б. Растрели се появява още при [[Петър I]]. Там, на брега на [[Нева]], се намират домовете на граф А. Ф. Апраксин, А. В. Кикин, С. В. Рагузински, П. И. Ягужински и Г. П. Черньошев. Домът на Кикин по-късно помещава Морската академия.

След 10 годг. императрицата [[Анна (Русия)|Анна Ивановна]] сметва, че Зимният дворец е прекалено малък и през [[1731]] г. поръчва преустройството му. За новото строителство са изкупени намиращите се в съседство домове на графовете Апраксин и Чернишов и сградата на Морската академия. Те са срутени, а на тяхно място е построен през [[1735]] г. новият - — трети, Зимен дворец. След смъртта на Анна Ивановна там живе малолетният император [[Йоан Антонович]], който остава в него до [[1741]] г., когато [[Елисавета (Русия)|Елизавета Петровна]] завзема властта.

Императрицата Елизавета Петровна също променя по свой вкус императорската резиденция. На 1 януари [[1752]] г. тя решава да разшири двореца, след което са изкупени съседните парцели на Рагузински и Ягужински. На новото място арх. Растрели пристроява нов корпус. По съставения от него проект този корпус трябвало да бъде пристроен към вече съществуващия и да бъде оформен в еднакъв стил с него. През декември 1752 г. императрицата пожелава да увеличи височината на двореца от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да промени проекта за сградата, а после решава да го построи на ново място. Елизавета Петровна обаче се отказала от преместването на Зимния дворец. В резултат архитектът взема решение да построи цялата сграда наново, а новият проект е приет от императрицата на 16 юни 1754 г.

През 1754-1762 г. се появява сградата, която може да се види и днес. По онова време Зимният дворец става най-високата сграда в [[Санкт Петербург]]. Сградата включва 1500 стаи. Елизавета Петровна не доживява завършването на строителството, на 6 април 1762 г. делото поема вече [[Петър III]]. По онова време е завършена фасадата на сградата, но много вътрешни помещения още не са готови.

През лятото на 1762 г. убиват Петър III и строителството на Зимния дворец е завършено чак при [[Екатерина II]]. Най-напред императрицата отстранява от работа арх. Растрели. През [[1763]] г. тя премества покоите си в югозападната част на двореца. От страната на Дворцовия площад е изградена Тронната зала, а пред нея се появява приемната Бяла зала. Заради нея се премества и трапезарията. До нея се намира Светлият кабинет. След трапезарията следва Парадната спалня, която след години става Елмазени покои. Освен това императрицата наржда да се построят за нея библиотека, кабинет, будоар, 2 спални и гримьорна. При Екатерина е създадена и зимната градина. Също тогава завършва и построяването на Георгиевската зала.

На 29 септември [[1773]] г. в Зимния дворец се състоява сватбата на бъдещия император [[Павел I]] с Вилхелмина фон Хесен-Дармщат ([[Наталия Алексеевна]]). След венчавката висшите особи се събират в Тронната зала, а след това последвал бал, който откриват младоженците. Роклята на Наталия се оказва доста тежка заради посипаните по нея скъпоценни камъни и затова тя успява да потанцува само няколко минути.

През [[1766]] г. в покоите на двореца по време на раждането умира великата княгиня [[Наталия Алексеевна]]. С нея умира и нероденото дете. През [[1780]] г. [[Екатерина II]] решава, че е неуместно публиката да ходи в Ермитажа през нейнините покои. По неин указ е създадена галерия за връзка между Зимния дворец и [[Малък Ермитаж|Малкия Ермитаж]], през който посетителите да избягват царския апартамент. Появява се Мраморната галерия и новата Тронна зала. Тя е отктрита на 26 ноември (ден на [[Свети Георги|Св. Георги]]) [[1795]] г. и е наречена "Георгиевска". Зад нея е разположена Аполоновата зала.

До [[1790]] от Парадната стълба се влиза в 5 зали с приблизително еднакви размери. Те водят към 6-та - — Тронната зала, разположена в северозападния ъгъл на двореца. През [[1790]] г. 3-те авансзали са обединени в Голямата зала. Пред тях се оформя Авансзалата, а зад тях - — Концертната зала.

При [[Николай I]] създават галерия, където поставят 332 портрета на участници във войната от [[1812]] г. Архитект Монферан пристроява към двореца Петровската и Фелдмаршалската зали.

През [[1837]] г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около [[Александровска колона|Александровската колона]]. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-ия етаж.

Благодарение на архитектите В. П. Стасов и А. П.[[Александър Брюлов]] само след 2 годг. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състоява през март [[1839]] г. През [[1844]] г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него.

През [[1869]] г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещите. През [[1882]] г. започва [[телефон]]изация на помещенията. През 1880-те год. е изграден водопровод. През [[1884]]-[[1885]] г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от [[1888]] г.газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във 2-ра зала на Ермитажа построяват електростанция, която за 15 годг. е най-голямата в [[Европа]].

[[Александър III]] живее в Зимния дворец крайно рядко. [[Николай II]] живее там до [[1904]] г., когато се премества в Царскоселския Александровски дворец. Зимният дворец тогава става място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. От началото на [[Първата световна война]] сградата е отдадена за [[лазарет]].

Сградата 8 пъти сменя цветовете на стените си, няколко пъти е достроявана. Преди Първата световна война дворецът е в червено-кирпичен цвят. Именно на такъв фон се случват събитията на Дворцовия площад през [[1917]] г.

След [[Октомврийската революция]] от 1917 г. дворецът става собственост на Държавния музей „Ермитаж“. През [[1925]]-[[1926]] г. сградата отново е преустроена, този път за нуждите на музея. В днешно време Зимният дворец, заедно с Ермитажния театър, Малкия, [[Нов Ермитаж|Новия]] и [[Стар Ермитаж|Стария Ермитаж]], е част от единния комплекс „Ермитаж“.