Сюлейманкьойски надпис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 2x интервали, А|АБ, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 2:
'''Сюлейманкьойският надпис''' е [[българи|български]] [[епиграфика|епиграфски]] паметник от времето на кан [[Омуртаг]].
Съдържа условия на 30-годишния [[мирен договор]] между [[Първо българско царство|България]] и [[Византия]], сключен през [[815]] между кан Омуртаг и византийския император [[Лъв V Арменец]].
== История ==
Издълбан е през IX век върху разцепена на 2 части мраморна колона, висока 1,45 м, с отчупен горен и долен край. Надписът е на [[гръцки език]] с гръцки букви.
Камъкът е намерен при чешмата Сатма чешмеси до село Сюлейманкьой (днес [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], Новопазарско) и е донесен според местното предание от развалините на двореца в [[Плиска]].
Вероятно колони с подобни мирни или други договори са стояли в българската столица и са образували особен вид държавен архив на открито.
Ред 14:
== Съдържание ==
Голяма част от надписа е повредена
Запазената част от надписа гласи:
{{цитат|''... известие... и изпрати... сключиха мир за 30 години. Първата от договорените 11 глави се отнася до територията. Тя трябва да бъде от [[Девелт|Дебелт]] до и между двата [[Бакаджиците|Авролева]], и до многото мостчета, и между Валзина и Агатоники и до [[Марица|Хеброс]] и до [[Симеоновград|Констанция]] и до [[Узунджово|Макри Ливада]] и до Хеброс и до планината [[Стара планина|Хемус]]. До тук стана определянето на границата. Втора глава за славяните, които са под императора: те да останат така, както бяха заварени, когато стана войната. Трета глава за останалите славяни, които не са подчинени на императора в крайбрежната област, той ще ги върне в селищата им. Четвърта глава за пленените християни и за заловените... за [[турмарх|турмарсите]], [[спатарий|спатариите]] и [[комес
== Източници ==
|