Сюлейманкьойски надпис: Разлика между версии

Съдържа условия на 30-годишния [[мирен договор]] между [[Първо българско царство|България]] и [[Византия]], сключен през [[815]] между кан Омуртаг и византийския император [[Лъв V Арменец]].

Камъкът е намерен при чешмата Сатма чешмеси до село Сюлейманкьой (днес [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], Новопазарско) и е донесен според местното предание от развалините на двореца в [[Плиска]].

Голяма част от надписа е повредена - — от 11 точки са запазени само 4. В тях се уточнява границата между двете държави; урежда се положението на [[славяни]]те, останали на византийска територия; славяните от черноморската област, които се намират във Византия, се задължават да се завърнат в България; уговорена е размяната на военнопленници.

{{цитат|''... известие... и изпрати... сключиха мир за 30 години. Първата от договорените 11 глави се отнася до територията. Тя трябва да бъде от [[Девелт|Дебелт]] до и между двата [[Бакаджиците|Авролева]], и до многото мостчета, и между Валзина и Агатоники и до [[Марица|Хеброс]] и до [[Симеоновград|Констанция]] и до [[Узунджово|Макри Ливада]] и до Хеброс и до планината [[Стара планина|Хемус]]. До тук стана определянето на границата. Втора глава за славяните, които са под императора: те да останат така, както бяха заварени, когато стана войната. Трета глава за останалите славяни, които не са подчинени на императора в крайбрежната област, той ще ги върне в селищата им. Четвърта глава за пленените християни и за заловените... за [[турмарх|турмарсите]], [[спатарий|спатариите]] и [[комес|комесите]]ите: ще даде... за бедните войници: душа срещу душа. Два бивола ще даде за заловените извън крепостите, ако... селата. Ако е избягал [[стратег]]...<ref>Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 103</ref>''}}