Добромир Хриз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x интервали, А|АБ, дълго тире, число+г. (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 3:
| портрет =
| описание = български аристократ
| роден-дата = [[12 век]]
| роден-място =
| починал-дата = [[13 век]]
| починал-място =
}}
Ред 14:
==Между България и Византия==
По времето когато [[Иван Асен I]] и [[Теодор Петър]] вдигат въстание в [[Търново]] ([[1185]] г.) , в Македония се появява [[болярин]]ът Добромир Хриз. Според [[Петър Мутафчиев]] <ref>„Владетелите на Просек“ - П.Мутафчиев </ref> той е пратен от [[Асеневци]] да вдигне местното българско население на бунт. Според сведенията на [[Никита Хониат]]<ref>„История" - Никита Хониат</ref>, Хриз начело на петстотин души свои сънародници завзема крепостта [[Струмица]], от която започва да напада и покорява околните земи. Не само не действа в съгласие с въстаниците в [[Велико Търново|Търновград]], но и влиза в съюз с [[ромеи
==Съюзник на цар Калоян==
Възползвайки се от проблемите на императора в [[Мала Азия]], скоро след освобождаването си Хриз отново става независим.
Заемайки изоставения [[Просек]] край река [[Вардар]], той го превръща в непристъпна твърдина, от която предприема нападения срещу съседните територии.
В [[1197]] г. на трона в Търново се възкачва [[Калоян]]. Той сключва съюз с независимите феодали Добромир Хриз и [[Иванко]]. Същата година Алексий III Ангел предприема поход срещу Хриз, но скоро разпуска войските си и се връща в [[Константинопол]]. Причините за тези му действия са неизвестни.
Ред 25:
==Втори поход на императора срещу Хриз==
През [[1199]]
При първия щурм на [[крепост]]та е овладяно допълнителното укрепление, което Хриз издигна в най-уязвимата точка на отбранителната система — входът. Опитът да се подкопаят стените на крепостта завършва с много материални загуби за ромеите. Императорът прекратява атаката, за да изчака подкопаващите машини, които още не са пристигнали. На следващия ден атаките на [[гърци]]те са отблъснати. Каменометните [[машина|машини]] на Хриз нанасят нови поражения на ромейските редици. През нощта българите излизат през таен проход от крепостта и атакуват спящите [[ромеи]], разрушават много от [[катапулт]]ите, разположени по хълмовете около Просек. Обръщайки в бягство нощния караул, те проникват в лагера на ромеите и разграбват палатката на [[протовестиарий|протовестиария]] Йоан, който се спасява с бягство. Завръщайки се в крепостта, българите продължават да всяват страх у врага, като хвърлят празни бъчви в пропастта, създавайки илюзията, че безмилостно екзекутират пленници.
На другия ден императорът, губейки надежда, че може да се справи с Хриз, влиза в преговори с него и признава владенията му около Просек и Струмица.
Ред 31:
==Хриз и Камица==
През [[1200]] г. Алексий III изпраща протостратора Мануил Камица срещу Иванко, но той е пленен и предаден на цар Калоян. След отказа на императора да откупи братовчед си, царят го предава на Добромир Хриз, който му се пада зет.
В 1201 г. Хриз нарушава мира с императора и в съюз с Камица завзема [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Битоля]] и други крепости в Македония. Войските на двамата проникват и в [[Тесалия]] като заплашват да откъснат немалка част от земите на [[империя]]тя. Василевсът предприема поход срещу тях, отправяйки се първо срещу Камица. Войната се оказва трудна и се проточва. Тъй като не получава помощ от просекския владетел, Камица бива разбит и изтласкан в Тесалия, а след това прогонен и от там. Хриз повежда преговори с императора, но скоро в ръцете на ромеите падат Прилеп и Битоля. След завземането на Струмица владенията му са унищожени, а Хриз изчезва от историческите извори. [[Петър Мутафчиев]] твърди, че именно тогава Просек става владение на Калоян, защото около [[1205]] г. там се подвизава калояновият военачалник [[Ециусмен]] (Чесмен). Същият предполага, че между българския цар и императора е имало уговорка за премахването на Хриз и поделяне помежду им на владенията му. Мутафчиев изхожда от някой намеци в ''„История“'' на Никита Хониат, според които Алексий III надхитрил Хриз и сключил мир с Калоян.
Ред 38:
Хониат нарича Хриз влах (той употребява за българите от [[Северна България]] названието [[власи]]<ref>„История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)“ - проф. Васил Н. Златарски</ref> ), което дава повод на румънските историци да го смятат за румънски болярин.
Относно външността и характера на Хриз, разполагаме само с беглите забележки на Хониат. Той споменава, че Хриз бил нисък на ръст и груб в обноските си, а в речта си го нарича „лесно променлив“ и „[[хамелеон]]“.
==Бележки==
Ред 47:
* „Владетелите на Просек“ - П. Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г.
* „История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)“ - проф. Васил Н. Златарски, издателство „Наука и изкуство“, София, 1972 г.
* „История на България. Том III
* [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi6-Dobromir_Hriz/Dobromir_Hriz.html Томов, Т. Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица - Анамнеза, Т. 6 (2008), 97-114]
* Македонски принц къща (Господарите на Струмица) ([https://sites.google.com/site/macedoniandynasty/ сайт])
| |||