Константин Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 13 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q462917 (translate me)
м форматиране: А|А, А|АБ, заглавие-стил, интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 37:
Константин Тих останал без противник вътре в страната. За да утвърди позицията си на законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на [[Иван Асен II]] - [[Ирина Ласкарина Асенина]], дъщеря на император [[Теодор II Ласкарис|Теодор II Дука Ласкарис]] от брака му с българската принцеса. По този начин Константин Тих се свързва с [[Асеневци|Асеневата династия]]. Царят е впримчен и във война с унгарския [[крал]] [[Бела IV]]. Въпреки че в резултат на междуособици в [[Унгария]] Константин Тих успява да възвърне [[Северин]] и част от [[Банат|Банатската област]] под българския скиптър, през 1261 г. новият [[маджари|маджарски]] крал [[Стефан V (крал)|Стефан V]] отново откъсва областта от България, като превзема и [[Видин]] и [[Лом]]. Константин Тих получава помощ от [[Яков Светослав]], който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като автономен управник на областта, поддържайки отношения с Унгария и България.
 
Отстраняването от трона и ослепяването на малолетния никейски император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. противопоставя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. През 1264 г. Константин участва в поход срещу [[Византия|византийците]] заедно с 40-хилядна наемническа армия от [[Златната орда|Златната орда]], но сравнително успешната кампания не подобрява българските позиции в териториален и политически аспект.
 
След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г., Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог като приема предложението му за брак с племенницата на [[василевс|василевса]]а - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България [[Несебър]] (Месемврия) и Анхиало, но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на [[Сицилия]] [[Карл I Анжуйски|Карл (Шарл) I Анжуйски]], който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за [[хан]] [[Ногай]] от Златна орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Опитът на Михаил VIII да встъпи в [[уния]] с [[Рим]] на [[Втори Лионски събор]] допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и майка ѝ са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на уния с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
 
Последните години на своето управление Константин I Тих Асен прекарва частично обездвижен след злощастно падане от коня си. Управляващата върхушка застава плътно зад царицата Мария Кантакузина, която коронясва техния син Михаил II Асен за съцар скоро след раждането му през 1272 г. Мария също така дирижира свалянето от власт и последвалото отравяне на Видинския [[деспот]] Яков Светослав през 1276 г.
Ред 45:
Поради проточилите се скъпи и неуспешни войни, постоянните монголо-татарски набези на Златната орда и икономическа нестабилност, през 1277 г. в царството назрява гражданска война. [[Ивайло]] става предводител на недоволните и окаяни (предимно селяни) маси, упражнявайки контрол над значителни области от страната. Константин I Тих Асен се изправя с войска срещу метежника Ивайло, но претърпява поражение и бива посечен в собствената си колесница.
 
== Монетосечене ==
[[Картинка:KonstantinAsenTih.jpg|мини|дясно|Бронзови монети на Константин Тих]]
[[Старобългарски монети|Монетосеченето]] на цар Константин Асен се отличава с разнообразието си, появата на нови иконографски типове (първото изображение на български владетел на кон) и качествена гравьорска изработка.