Тибетска книга на мъртвите: Разлика между версии

Тибетската книга на мъртвите представлява ръководство за помощ и напътствия на неотдавна умрели хора. Пълното наименование на текста е "''Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние''". На тибетски - Бардо Тодол, като Бардо ознава "преходно състояние" (след смъртта), а Тодол - "освобождаване чрез слушане". Смята се, че книгата се е появила в [[Тибет]] през VIII век. Според тибетските вярвания, след умиране, душите на хората предприемат пътуване наситено с изпитания. Мъртвият човек има няколко шанса да постигне пълно освобождение - излизане изцяло от цикъла на [[живот]] и [[смърт]]та, на безкрайните [[прераждане|прераждания]], желания, лични трагедии и т.н. Ако не успее да постигне освобождение, тогава мъртвият човек има шанс да избере прераждане в света на хората, на боговете или на титаните, вместо в света на демоните и гладните духове. Книгата на смъртта съдържа в себе си както детайлно описание на възможните пътувания на душата, така и описание на това, какво трябва да се казва на мъртвия, за да не се обърка и да не забрави какъв избор има. Една от главните предпоставки на този ритуал е, че всичко което мъртвият преживява мъртвия,- било адски мъки, било райско блаженство -, са видения създадени от неговото си съзнание. Ако човек го осъзнае -това, е свободен. Ако продължава да следва матрицата на съзнанието си, - четящияткнигата се опитва да го тласне поненасочи към избор на по-благоприятно прераждане.