Левкемия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 93.183.160.153 (б.), към версия на Addbot |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
Отнася се за кръвно миелопролиферативно хронично заболяване, което се характеризира с прогресиращо разрастване на клетъчните форми от гранулоцитния ред в костния мозък, а също и извън него — в различни органи като черен дроб, лимфни възли, слезка и дреги паренхимни органи. Млади гранулоцитни клетки нахлуват и в периферната кръв. Заболяването, макар и с хроничен ход, има злокачествен характер.
'''Клинична картина'''. Началото на заболяването е постепенно и с нехарактерни първоначални оплаквания — обща слабост, отпадналост и безапетитие, намалена трудоспособност и нерядко субфибрилна температура. Болните често имат главоболие, неврологични и костни болки, понякога необилно кървене от носа, венците и различни органи, което се наблюдава в по-напредналите стадии на болестта. Те се оплакват от тежест и тъпа болка в лявото подбедрие. Постепенно болните стават бледи и лесно се изморяват със задух при сравнително лесни и леки физически упражнения. При обективно изследване прави впечатление бледостта на кожата и лигавиците, което съответства на намаления брой на еритроцитите и хемоглобина в периферната кръв. По кожата и лигавиците ( гингивите и мекото небце и др. ) се откриват [[петехия|петехиални]] кръвоизливи. Слезката е увеличена, като в течение на еволюцията на болестта нерядко достига до нивото на пъпната хоризонтала или даже до малкия таз. Тя е с умерена плътност и заоблен ръб. При част от болните е налице и умерена хепатомегалия — черният дроб е увеличен на 3 до 5 см под ребрената дъга, с плътно-ебастична консистенция, заоблен ръб и гладка повърхност. Лимфните възли най-често не са увеличени. При хронична миелолевкоза могат да се развият във всички паренхимни органи (черен дроб, бъбреци, кожа, главен и гръбначен мозък) характерни за заболяването левкимични инфилтрати, които дават съответни симптоми на органно поражение — бронхопневмония, плеврални изливи, парализи, инфаркт на слезката, стомашно чревни изменения и кръвоизливи и др.
'''Лабораторни изследвания'''. Най-често се установява силно увеличен брой на левкоцитите, които могат да достигнат твърде високи стойности - 100-400.10<sup>9</sup>/L. В периферната кръв се установяват гранулоцити от всички стадии на съзряване — най-млади клетки (миелобласти, промиелоцити), изобилие на миелоцити и следващи фази на развитие на гранулоцитите. В сравнително по-редки случаи се наблюдават т. нар. сублевкемични и алевкемични форми на болестта, при което броят на левкоцитите в периферната кръв е нормален и даже намален, но количествените промени, характерни за хроничната лимфолевкоза, са налице. Анемията е от нормохромен тип. Намален е и броят на тромбоцитите, което обяснява в значителна степен проявите на хеморагична диатеза от устната кухина, носа и други органи при тези болни. СУЕ е патологично ускорено. При напредналите и неблагоприятно развиващите се клинични форми на миелогенната левкоза в периферната кръв навлизат много миелобласти — те достигат често до 90 % от всички клетки на гранулоцитарната колония. В тези случаи се говори за прерастване на хроничната в остра левкоза. Костния мозък при болните с хронична миелолевкоза е променен, като преобладават младите клетки от гранулоцитарния ред.
| |||