Ричард Рорти: Разлика между версии

| Основни_интереси = Философия на езика • Philosophy of mind•mind • [[етика]] • [[либерализъм]] • метаепистемология

'''Ричард Рорти''' (английски: {{lang-en|Richard McKay Rorty}}; роден на [[4 октомври]] [[1931]] - починал на [[8 юни]] [[2007]]) е [[американски]] [[философ]]. Добива известност през осемдесетте години на ХХ в. с книгата си ''Философията и огледалото на природата''. Като се обявява за [[прагматизъм|прагматист]], Рорти се дистанцира от господстващата в родината му аналитична философия и възприема, донякъде еклектично, идеи, характерни за съвременната европейска мисъл.<ref>Steve Fuller, ''Richard„Richard Rorty’s Philosophical LegacyLegacy“, '', Philosophy of

the Social Sciences'', Vol. 38, No.1, March 2008, 121-132. "Thanks„Thanks to Rorty, pragmatism is no longer seen as simply a sloppier cousin of positivism or even a “contextualized”„contextualized“ version of analytic philosophy.... Rorty’s eclecticism mirrored America’s selfimage as a melting pot, which draws at least as much from continental Europe as from Britain."“ '''(p.121)'''</ref>

ВПрез 1992 г., когато е навършва 60 години, Рорти публикува своя кратка интелектуална биография – ''Троцки и дивите орхидеи''<ref>Rorty R., ''[http://www.philosophy.uncc.edu/mleldrid/cmt/rrtwo.html Trotsky„Trotsky an the wild orchidsorchids“]''. in– Във: ''Philosophy and Social Hope'', New York: Penguin Books, 1999, р.3-20</ref>. В нея са набелязани основни идеи и обстоятелства, довели до това, че той е критикуван и от консервативно настроените среди, и от тези с реформаторски или дори постмодерни разбирания.

Рорти е роден и израства в Ню-Йорк, в семйствотосемeйството на интелектуалци с леви убеждения. От малък слуша политическите дискусии, в които росителитеродителите му са въвлечени, и има възможност да чете из разнородните книги, които са в дома им. На 15 години постъпва в чикагскияЧикагския университет, където започва да следва философия. Възгледите, с които е израстнал, се сбъскват с консервативната нагласа, господстваща в университета. Впечатлен е от ерудицията на емигрантиимигранти, които преподават там в годините след [[Втора световна война|войната]] и особено от Лио Строс (Leo Strauss). Докторска степен добиваполучава в [[Йейлски университет|Йейл]] през 1956 г., пишейки работадисертация върху "Понятието„Понятието за потенциалност"потенциалност“. В продължение на 21 години е професор по философия в университета[[Принстънски вуниверситет|Принстънския Принстънуниверситет]], а от 1997 г. - заслужил професор в [[Станфордски университет|Станфорд]].

В ''Случайност, ирония и солидарност'' (1989) Рорти изоставя опитите да обясни своите теории в аналитични термини и създава алтернативна концептуална схема, където той отрича "платониците" „платониците“. Тази схема е базирана на вярата, че няма разбираема истина (поне не в смисъла, в който е обичайно концептуализирана). Рорти предлага философията (заедно с изкуството, науката и т.н.) да се използват, за да ни дадат възможностт да (пре)създаваме себе си, гледище, адаптирано от [[Ницше]] и към което Рорти също идентифицира автори на романи като [[Марсел Пруст|Пруст]], [[Владимир Набоков|Набоков]] и [[Хенри Джеймс]]. Тази книга също така маркира неговия първи опит специално да артикулира политическото виждане, съдържащо се в неговата философия на виждането за разнообразна и разнородна общност, свързана вътре от опозицията срещу жестокостта, а не от абстрактни идеи като „справедливост“ и „общочовечност“, поддържани от разделението на публичното и частно в живота.

* Ричард Рорти, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2149/rorty.htm „Има ли конфликт между религия и наука?“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр.38, 29 септември 2000 г.