Нишко споразумение (1923): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:ВМРО using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Нишко споразумение|Нишко споразумение}}
'''Нишкото споразумение''' от [[23 март]] [[1923]] година е спогодба между [[България]] и [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] за
== Нишка конференция ==
След катастрофалния за България край на Първата световна война, ВМРО е възстановена като организация в 1919 година и, използвайки бази на българска територия в Пиринска Македония, води революционна борба срещу сръбската и гръцката власт във Вардарска и Егейска Македония. Кралството на сърби, хървати и словенци подлага страната на масиран дипломатически натиск за забрана на организацията.
При посещението си в [[Белград]] през ноември [[1922]] година българският министър-председател [[Александър Стамболийски]] предлага да бъдат обсъдени всички спорни въпроси между двете страни. На 14 ноември 1922 година българската легация в Белград връчва нота с предложение за създаване на смесена комисия, която да разгледа тези въпроси. Сръбската страна дава своето съгласие на 15 декември, като предлага в комисията да бъдат включени представители на министерствата на външните и вътрешните работи, правосъдието, финансите и войната. През следващите месеци обаче форматът на планираната конференция и комисия се стеснява значително, както и обхватът на разглежданите въпроси.▼
▲При посещението си в [[Белград]] през ноември
Конференцията се открива на 1 март 1923 година в [[Ниш]] и продължава до 17 март. Българската делегация се оглавява от генерал-щабния полковник [[Стефан Нойков]] и в нея са включени още двама военни. Ръководител на югославската делегация е началникът на отдел "Обществена безопасност" при Министерството на вътрешните работи [[Жика Лазич|Живоин (Жика) Лазич]], известен с денационализаторската си активност във [[Вардарска Македония]]. Основна цел на конференцията е нормализирането на положението по българо-сръбската граница в [[Македония (област)|Македония]] във връзка с дейността на [[ВМРО]]. Въпреки плахите опити на българската делагация да бъдат обсъдени първопричините за възникналата ситуация в самата Македония и тяхнато премахване, сръбската страна свежда преговорите само до техническите въпроси, свързани с граничната безопасност и българската отговорност за преминаването на четите на ВМРО. При обсъждането на заключителния документ от конференцията полковник Нойков изтъква, че трябва да се обсъдят и мерките, които сърбо-хървато-словенската страна трябва да придприеме "''понеже злото трябва да се лекува в неговия корен, а основните причини, които го създават, са в Македония''", но се натъква на решително несъгласие на сръбските делегати. На няколко пъти конференцията е изправена пред провал, но по лично настояване на Александър Стамболийски се приемат сръбските предложения за споразумение с някои редакционни поправки. ▼
▲Конференцията се открива на 1 март 1923 година в [[Ниш]] и продължава до 17 март. Българската делегация се оглавява от генерал-щабния полковник [[Стефан Нойков]] и в нея са включени още двама военни. Ръководител на югославската делегация е началникът на отдел
В споразумението се регламентират мерките, които двете страни ще вземат, за да прекратят нелегалното преминаване на границата - подсилване на гражданските и военни власти в пограничните райони, изсичане на дървесната растителност край границата и др. Допуска се дори навлизане на сръбски части на българска територия при преследване на чети. Белград не поема никакви задължения за промени в положението на населението във Вардарския дял на Македония.
Line 14 ⟶ 16:
=== Вътрешнополитически последици ===
Още в дните не преговорите и след подписването на спогодбата в българското общество проникват сведения, които се приемат изключително отрицателно. Всички политически партии без [[БЗНС]] - от [[БКП]] до [[Конституционния блок|Конституционния блок]] осъждат спогодбата. По-късно [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] пише, че вместо "''споразумение с всички балкански народи Стамболийски се стремеше да влезе в споразумение със сръбските империалисти''". За патриотично настроените политически сили и за ВМРО спогодбата е акт на предателство. Тя сближава още повече позициите на опозицията с тези на ВМРО. Както пише московският вестник "Правда" от 12 юни 1923 година, спогодбата означава за ВМРО и нейните привърженици "''борба не на живот, а на смърт - те би трябвало да бъдат унищожени или да протегнат ръка на антиправителствените сили и по такъв начин да съдействат за свалянето на правителството на БЗНС''". Със спогодбата борбата между ВМРО и правителството на БЗНС се изостря до краен предел. [[Тодор Александров]] и членовете на правителството си разменят обвинения и заплахи чрез писма или по вестниците. Въпреки декларацията на Александров, че не е работа на ВМРО да сваля и поставя правителства, управляващите са убедени, че главната заплаха за тях е ВМРО, което отклонява вниманието им от подготвяния заговор от страна на [[Военен съюз|Военния съюз]] и опозиционните партии. С подписването на тази позорна за България спогодба Ал.Стамболийски реално е подписал политическата смъртна присъда на своето правителство и своята лична физическа смъртна присъда. В страниците на сръбски и английски език се посочва, че дейци на ВМРО са му отрязали ръката с която е подписал спогодбата.
== Бележки ==
<references />
{{Портал Македония}}
| |||