Нишко споразумение (1923): Разлика между версии

Още в дните не преговорите и след подписването на спогодбата в българското общество проникват сведения, които се приемат изключително отрицателно. Всички политически партии без БЗНС - от [[БКП]] до [[Конституционния блок|Конституционния блок]] осъждат спогодбата. По-късно [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] пише, че вместо „споразумение с всички балкански народи Стамболийски се стремеше да влезе в споразумение със сръбските империалисти“. За патриотично настроените политически сили и за ВМРО спогодбата е акт на предателство. Тя сближава още повече позициите на опозицията с тези на ВМРО. Както пише московският вестник „Правда“ от 12 юни 1923 година, спогодбата означава за ВМРО и нейните привърженици „борба не на живот, а на смърт - те би трябвало да бъдат унищожени или да протегнат ръка на антиправителствените сили и по такъв начин да съдействат за свалянето на правителството на БЗНС“.

Със спогодбата борбата между ВМРО и правителството на БЗНС се изостряпревръща дов краенистинка пределвойна.<ref>Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, Ciela, София, 2007, стр. 125, ISBN 978-954-28-0163-4</ref> [[Тодор Александров]] и членовете на правителството си разменят обвинения и заплахи чрез писма или по вестниците. Въпреки декларацията на Александров, че не е работа на ВМРО да сваля и поставя правителства, управляващите са убедени, че главната заплаха за тях е ВМРО, което отклонява вниманието им от подготвяния заговор от страна на [[Военен съюз|Военния съюз]] и опозиционните партии.