Стафаж: Разлика между версии

{{редактирам}}

Стафажът (Staffage) представлява в най-общия случай добавяне на декоративни аксесоари с второстепенно значение.(1) Името на термина произлиза от немския глагол staffieren, който означава украсявам, декорирам.(3) При пейзажите и архитектурните проекти се добавят незначителни и дребномащабни изображения на различни фигури, които не са основна тема на картината или чертежа. Това обикновено са хора, животни или транспортни средства, включени като елементи, обикновено с цел да се онагледи мащаба на основния обект.(1)

 

 

Като графични средства се използват линии, щрихи или петна, в зависимост от избора на архитекта. За да се получи подходящ стафаж, много важен е прототипът на изображенията, който подлежи на по-нататъчна художествена трансормация. По принцип в началото се прави скица от натура, която след това се стилизира, като много важно е да се спази мярката на детайлизиране. Ако малко по мащаб изображение е натоварено с много детайли, то излишно отклонява вниманието от главния обект. Грамотното рисуване на стафажи на хора изисква добро познаване на човешките пропорции и геометричната им изява. Обикновено за основа се приема изправен правоъгълник с пропорции 2:8, в който се вмества човешката фигура. Целта е да се придаде строга съразмерност и хармонична пластичност на изображението, съответстващи на общия графичен замисъл. Статичността или динамичността на фигурите трябва да отговарят на архитектурната идея и да създават усещане за покой или движение. Хората могат да бъдат спокойни и отпуснати или с развети дрехи и напрегнати пози. Всички елементи от чертежа трябва да бъдат органически единни, изпълнени с общ графичен маниер и заедно с основната сграда да представляват завършена композиция.(2)

=== Графични средства ===

 

 

=== Антураж ===

 

== В живописта ==

В живописта стафаж обикновено се ползва при пейзажите. Специално се допълват хора или животни, които от есна страна оживяват пейзажа, а от друга помагат да се илюстрират пропорциите и пространствената дълбочина. Използва се обикновено от пейзажистите през 16-ти и 17-ти век ландшафтни художници, които често включват религиозни и митологични сцени в своите произведения. Вмъкнатите като аксесоари сцени от античната митология подчертават героичния характер на пейзажа.(3)(4) Те са особено популярни в бароковата живопис.(4)

 

Фигурите се разполагат на стратегически места, често държат пръчка, копие или пистолет, понякога придружени от куче или друго животно. В някои случаи човекът дори сочи към центъра на картината.(5) Човешката фигура често е изобразявана с гръб към зрителя, което му помага психически "да навлезе в картината", да възприеме собственото си движение в нея и да отчете значимостта на мястото.(6) В други случаи цветът на облеклото на фигурката внася цвят в иначе мрачния пейзаж. Някои импресионисти също ползват стафаж, но повечето се отказват от него.(5) Типични представители са бароковите живописци Клод Лорен и Никола Пусен.

 

 

== В ландшафтната архитектура ==