DOS: Разлика между версии

[[Картинка: Msdos.gif|right|thumb|300px|На този екран се вижда помощтнатапомощната информация за често използваната MS-DOS команда [[dir (DOS команда)|dir]]. DOS използва най-вече [[команден интерфейс]], за разлика от повечето модерни операционни системи, използващи [[графичен потребителски интерфейс]].]]-->

'''DOS''' най-често се свързва с фамилия от подобни [[операционна система|операционни системи]], доминиращи на пазара на [[IBM PC съвместим]]и компютри между 1981 и 1995 (или до около 2000 година, ако Windows версия 95, 98, и Me се вкючатвключат) : [[PC-DOS]], [[MS-DOS]], [[FreeDOS]], [[DR-DOS]], [[Novell-DOS]], [[OpenDOS]], [[PTS-DOS]], [[ROM-DOS]] и др. Те са еднопотребителски, еднозадачни системи, като MS-DOS от [[Microsoft]] беше най-разпространена. Тези операционни системи се изпълняваха на [[IBM PC]] съвместими компютри, използващи [[Intel]] [[x86]] [[процесор]]и или съвместими от други производители. MS-DOS е все още често срещана и беше основа за много ОС на "Майкрософт" (като се започне от [[Windows 1.0]] до [[Windows Me]]). MS-DOS беше изоставен като основа на по-новите операционни системи.

MS-DOS (както и IBM PC-DOS, която беше лицензирана от нея), и тяхната предшественица, [[QDOS]], бяха имитация на [[CP/M]] ('''C'''ontrol '''P'''rogram /

Тя първо беше разработена от [[Seattle Computer Products]] от [[Тим Патерсон]] като вариант на [[CP/M-80]] от [[Digital Research]], но като вътрешен продукт, предназначена за тестване на новата SCP [[8086]] [[Централен процесор|CPU]] карта за [[S-100 шина]]. Тя не се изпълняваше на 8080 (или съвместим) процесор - нужен на CP/M-80. Тя беше наречена [[QDOS]], а също и с други имена. Microsoft я лицензира от SCP, промени я и я лицензира на IBM (продаваща се под името [[PC-DOS]]) за техните нови 'ПК' (персонални компютри), използващи процесор 8088 (вътрешно същия като 8086; нито вътрешно, нито външно? двата процесора са еднакви. имат еднакъв набор от инструкции), и много други производители. След това започна продажбата ѝ като [[MS-DOS]].

[[Digital Research]] създаде съвместим вариант, познат като "[[DR-DOS]]", който след това стана собственост на (след откупуване от Digital Research) [[Novell]]. Тя стана "[[OpenDOS]]" малко след като подразделенитоподразделението на Novell, занимаващо се с нея, беше продадено на [[Caldera International]], сега [[SCO Group|SCO]]. След това отделена от Caldera като Lineo (по-късно преименувана на Embedix), която продаде DR-DOS на новосъздадена компания, наречена Device Logics, която сега се нарича DRDOS, Inc.

DOS беше една от първите операционни системи за ''PC съвместими'' компютри, и първата, получила широко разпространение(тя беше широкоразпространена повече от 10 години по-късно). <!--This was a quick and messy affair (the variant MS-DOS, sometimes colloquially referred to as ''Messy DOS'', was developed from [[QDOS]], which literally meant "Quick and Dirty Operating System").-->

Ранните версии на [[Microsoft Windows]] бяха малко повече от графична [[обвивка]] за DOS, дори следващите версии на Windows бяха тясно свързани с MS-DOS. Има възможност DOS програми да се изпълняват под [[OS/2]] и [[Linux]], използвайки емулация.

Поради дългия живот и вездесъщтноствездесъщност на DOS в света на PC-съвместимите компютри (DOS съвместими програми бяха правени и през 90-те), DOS често беше считан за родна [[операционна система]] за ''PC съвместимите'' компютри.

Microsoft закупи без изключителни права за пласиране QDOS през декември 1980. През юли 1981, Microsoft купи изключителни права за 86-DOS, която беше следващата версия на QDOS.

Първата версия PC-DOS 1.0, беше представена през август 1981. Тя поддържаше до 256 [[килобайт|Кб]] [[RAM]] и два 160 Кб 5.25" едностранни [[дискета|флопи диск]]а.

През май 1982, PC-DOS 1.1 добави поддръжка на 320 Кб двустранни флопи дискове.

PC-DOS 2.0 и MS-DOS 2.0, представени през март 1983, беше първата версия, поддържаща PC/XT и твърди дискове. КапацитетаКапацитетът на флопи дисковете беше разширен до 180 Кб (едностранни) и 360 kB (двустранни) чрез използването на девет [[сектор]]а на пътечка вместо осем.

По същото време Microsoft обяви, че има намерение да създаде [[графичен потребителски интерфейс]] (GUI) за DOS. Първата версия - Windows 1.0 беше обявена през ноември 1983, но беше недовършена и не заинтересува IBM. През ноември 1985, първата завършена версия Microsoft Windows 1.01, беше достъпна.

MS-DOS 3.0, пусната през септември 1984, беше първата с поддръжка на 1.2Мб2 Мб флопи дискове и 32Мб32 Мб твърди дискове. MS-DOS 3.1, пусната през ноември същата година, въведе поддръжка на мрежи.

MS-DOS 3.3, пусната през април 1987, поддържаше '''логически дискове'''('''logical disks'''). Физическият диск можеше да бъде разделен на няколко дяла, считани за независими дискове от операционната система. Беше добавена и поддръжка на 1.44 Мб 3.5" флопи дискове.

MS-DOS 4.0, пусната през юли 1988, поддържаше дискове до 2 Гб (типичните размери на диск през 1988 бяха 40-60 Мб), и добави пълноекранна обвивка, наречена [[DOS Shell|DOSSHELL]]. Други обвивки като [[Norton Commander]] и PCShell, вече съществуваха на пазара. През ноември 1988, Microsoft поправи много грешки във версия, MS-DOS 4.01.

MS-DOS 5.0, пусната през април 1991, включваше пълноекранен [[BASIC]] интерпретатор QBasic, който също имаше и пълноекранен текстов редактор (преди това MS-DOS имаше еднолинеен текстов редактор [[edlin]]). Програма за кеширане на диска (SmartDrive), възможности за въстановяване на изтрити файлове, и други подобрения. Тя имаше сериозни проблеми с някои дискови помощни програми, поправени по-късно в MS-DOS 5.01, пуснат по-късно същата година.

През март 1992, Microsoft пусна Windows 3.1, която стана първата популярна версия на Microsoft Windows, с повече от 1&nbsp;000&nbsp;000 продажби на графичен потребителски интерфейс.

През март 1993, MS-DOS 6.0 беше пусната. Следвайки конкуренцията от [[Digital Research]], Microsoft добави помощтнапомощна програма за дискова компресия [[DoubleSpace]]. По същото време типична големина за твърд диск беше 200-400 Мб, и много от потребителите имаха крещятакрещяща нужда от повече дисково пространство. MS-DOS 6.0 имаше и програма за дефрагментиране на диска DEFRAG, програма за резервни копия MSBACKUP, оптимизация на паметта с MEMMAKER и базова програма за вирусна защита MSAV.

Започвайки с 4.0 и 5.0, MS-DOS 6.0 имаше все повече и повече грешки. Поради оплаквания от загуба на данни, Microsoft пусна обновена версия, MS-DOS 6.2, с подобрен DoubleSpace, нова програмпрограма за проверка на диска SCANDISK (подобна на [[fsck]] от [[Unix]]), и други подобрения.

През май 1994, Microsoft пусна MS-DOS 6.22, с друга компресираща програма DriveSpace, лицензирана от [[VertiSoft Systems]].

Microsoft пусна версии 6.23 до 6.25 за банките и американските военни организации. Тези версии предложиха поддръжка на [[FAT32]]. Оттогава MS-DOS съществува само като част от Microsoft Windows, базирани на Windows 95 (като Windows 98, Windows Me). Оригиналната версия на Microsoft Windows 95 имаше MS-DOS версия 7.0.

IBM пусна последната комерсиална версия на DOS - IBM PC-DOS 7.0 - в началото на 1995. Тя имаше много нови помощтнипомощни програми като антивирусна програма, пълна програма за създаване на резервни копия, поддръжка на PCMCIA, и DOS разширения за работа с писалка. Тя имаше също нови възможности за подобряване на достъпната памет и дисковото пространство.

Операционната система предлагаше [[hardware abstraction layer]] адекватен за разработване на тесктовотекстово базирани приложения, но неадекватен за достъп до голяма част от компютърния хардуер (например графичния хардуер). Логично програмистите работеха директо с [[хардуер]]а. Като резултат всяко приложение трябваше да има набор от [[драйвер]]и за различен хардуер (различни видове [[принтер]]и, и т.н.) и когато нов хардуер излезеше на пазара производителят трябваше да разработи драйвери за всички популярни приложения.

Ранните версии на [[Microsoft Windows]] бяха програми-обвивкаобвивки, работещаработещи в DOS. Следващите версии също работеха под DOS, но разширявайки го в "защитен" режим. Те фукционираха независимо от DOS, но имаха доста от стария код, който се изпълняваше във [[виртуална машина]] в новата операционна система, като с всяка следваща версия все повече от кода отпадаше. [[Windows Me]] беше последната операционна система на Microsoft, работеща под DOS; операционните системи от типа на [[Windows NT]] (включително [[Windows 2000]], [[Windows XP]] и всички по-нови версии на Windows, макар че те не бяха предлагани като "Windows NT") не са базирани на DOS.

В DOS има резервирани имена на файлове, които не могат да се използват независимо от разширението. Тези ограничения са валидни също и за някойнякои версии на Windows. В някои случаи те могат да доведат до грешки или пропуски в сигурността.

<code>NUL</code> името на файл е пренасочено към файл "нищо" (null file), аналогично с подобния файл на UNIX [[/dev/null]]. Най -добре е да се използва във файл с команди(batch command files) за изчистване на ненужна информация. Ако <code>NUL</code> се копира върху файл, който е вече създаден, то той ще бъде нулиран, т.е. нулев файл ще бъде създаден. (Тъй че, <code>copy NUL foo</code> е аналогично на UNIX командите <code>cat </dev/null >foo</code> и <code>cp /dev/null foo</code>.) Създавай киСъздавайки потребителски файл с име <code>NUL</code>, независимо с какво разширение, може да доведе до непредсказуеми реакции в повечето приложения. Добре написаните проложения ще генерират грешка при опит за създаване на такъв файл, но други "записват" файла, но тъй като той е и "нищо" всичко, което програмата записва, е загубено, а някои програми дори блокират компютъра.

В Microsoft DOS и техните производни дисковите устройства се идентифицираха с букви от латинската азбука. Стандартна практика е да се резервират букви "A" и "B" за флопи дисковете. На системи със само едно флопидисково устройство DOS използва и двете букви за едно устройство, и изписва покана за поставяне на дискета. Това позволява копиране от дискета на дискета (това не е много бърз метод тъй като дисковете трябваше да се сменят по-често, отколкото трябва) или да се работи с програма от едното устройство и с данните за нея в другото. На твърдите дискове се именуваха с буквите "C" и "D", но след като възможността за повече логически устройства се появи на основните дялове (primary partition) на всеки диск (DOS позволява само един активен основен дял за диск) първи получаваха букви, след това процедурата се повтаря за логическите устройства в разширените дялове (extended partitions). След това се дават букви на [[CD-ROM]], [[RAM диск]]овете и др.. Това се прави по реда, по който драйверите бяха зареждани, макар че има възможност за указване на кое устройство коя буква да се присвои. На мрежовите устройства обикновено се даваха букви от края на азбуката, за да няма конфликт със системата.

Тъй като тези букви се използват директно от приложенията (за разлика от /dev/* имената в [[Unix-подобни]] операционни системи), добавянето на допълнителен твърд диск може да създаде проблеми на приложенията, може дори да се стигне до преконфигуриране или дори преинсталиране. Това се случва най-често при положение, че има логически дискове в разширения дял на оригиналния твърд диск и новияновият диск има основен дял, тъй като това води до смяна на буквите на лигическителогическите дискове от първия твърд диск. Но дори и новияновият диск да има само логически дискове в разширения дял, това все пак ще смени буквите на [[RAM диск]]овете и [[CD-ROM]]ите. Тази "подривна" система съществува по време на 9x версиите на Windows, но NT използва малко по-различна състема. Тя използва традиционната система, когато за пръв път се инсталира, но след това се опитва да запази буквите на вече съществуващите устройства, докато потребителя не ги смени.

DOS емулаторите се използват също и от потребители на [[Windows XP]], тъй като тя не е 100% съвместима с DOS. Много потребители изпитват трудности с '[[неподдържани]]' (abandonware) игри направени за DOS. Един от най-известните емулатори, направен специално за игри, е [[DOSBox]], изпълняващ се в прозорец (опционално и в пълноекранен режим) DOS емулатор за модерни операционни системи.