СС Лацио: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
South (беседа | приноси)
Редакция без резюме
South (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 108:
Сезон 1999-2000 започва с мача за [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]] в [[Монако]] между спечелилия [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] през 1998-99 [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] и носителя на [[Купа на носителите на купи|КНК]] Лацио. С гол на [[Марсело Салас]] в 35-та минута "небесносините" побеждават с 1:0 и печелят трофея. Който в последствие се оказва първият от трите за този сезон.
 
На 12 април 2000 г. в [[Рим]] се играе първият финален мач за [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]] между Лацио и [[ФК Интер|Интер]]. Отборът от Милано повежда в резултата, но "орлите" обръщат мача за крайното 2:1. Реваншът за купата обаче не е на преден план. На 14 май в последния кръг на [[Серия А]] Лацио побеждава [[Реджина]] в Рим с категоричното 3:0 и за втори път в историята си става шампион на Италия, изпреварвайки с 1 точка претендента за отличието [[Ювентус]]. Основната заслуга обаче е на отбора на [[Перуджа Калчо|Перуджа]], които побеждават Ювентус като домакин с 1:0. На 18 май в реванша в [[Милано]] шампионът Лацио завършва 0:0 с [[ФК Интер|Интер]], печелейки за трети път в историята си [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]]. Горчив привкус оставя единствено представянето в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], но пък инересен факт е, че в мач от груповата фаза на турнира Лацио побеждава [[Олимпик Марсилия]] с категоричното 5:1. Тогава [[Симоне Индзаги]] вкарва 4 гола, като по този начин изравнява постижението на [[Марко ван Бастен]] от 1992 г. Лацио достига до 1/4-финалите и се изправя срещу испанския [[Валенсия КФ|Валенсия]]. В първия мач в Испания "орлите" губят катастрофално с 2:5. На реванша взимат престижна, но недостатъчна победа с 1:0 и отпадат от турнира.
 
Въпреки това, 100-годишнината от създаването на Лацио като спортен клуб остава като най-успешният сезон във футболната история на "орлите".
 
Лацио открива следващия сезон на 8 септември 2000 с мача за Суперкупата на Италия срещу [[ФК Интер|Интер]] на стадион Олимпико в Рим. В страхотен мач със 7 гола лациалите печелят второто си такова отличие след победа с 4:3. В първенството "орлите" достигат до третото място, а шампион е градския съперник [[АС Рома|Рома]]. "Небесносините" отпадат във втората групова фаза на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]]. На следващата година отборът завършва на 6-то място в [[Серия А]], но пък предопределя шампиона на Италия. В последния кръг шанс за титлата имат [[ФК Интер|Интер]], [[ФК Ювентус|Ювентус]] и [[АС Рома|Рома]], разделяни от по 1 точка. Много от привържениците на "орлите" обаче се опасяват, че римският им съперник отново ще стане шампион и предпочитат отбора им да загуби. Ювентус и Рома печелят своите мачове, като временен водач в класирането става торинския клуб. Лацио от своя страна побеждава Интер с 4:2, след като "нерадзурите" дори на два пъти повеждат в резултата. Шампион става Ювентус, а Лацио пък се класира в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]].
 
=== Падение и възход ===
 
2002 е годината с най-тежки последствия за Лацио. Клубът харчи изкючително много финансови ресурси около 100-годишнината си, когато са привлечени редица скъпоплатени играчи за рекордни трансферни суми. Макар и със значителен успех - 6 трофея за 2 години, това оказва влияние за последвалите събития. Като се добавят и покупката на Гайзка Мендиета за 48 милиона евро - по това време световен рекорд за трансфер, а в последствие и пълен трансферен провал, както и изпуснатите евентуални приходи от класиране в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], положението в клуба се оказва сериозно. Серджо Краньоти и компанията му за храни Чирио са въвлечени във финансов скандал и Краньоти напуска Лацио. Много от играчите на клуба, сред които и капитана Алесандро Неста, са разпродадени. Въпреки това, Лацио се представя доста добре за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] и достига полуфинал, където е елиминиран от бъдещия носител на трофея [[Порто (отбор)|Порто]]. "Орлите" достигат и полуфинал за [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]], но отпадат от [[АС Рома|Рома]], а в първенството заемат 4-то място.
{{редактирам}}
 
През сезон 2003-04 Лацио печели за 4-ти път в историята си [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]]. По пътя до финала са елиминирани [[Модена (отбор)|Модена]], [[ФК Парма|Парма]] и [[АК Милан|Милан]], като на полуфиналите "небесносините" побеждават миланския клуб като гост с 2:1, а в реванша са безкомпромисни с 4:0.В първия финал на 17 март 2004 в Рим с два гола на Стефано Фиоре и 2:0 като краен резултат е победен [[ФК Ювентус|Ювентус]]. На реванша в [[Торино]] "бианконерите" връщат пасива и повеждат с 2:0, но с голове на Коради и Фиоре в края на мача и крайното 2:2 Лацио печели купата. В другите турнири "орлите" отпадат в груповата фаза на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и заемат 6-то място в първенството.
 
От отбор, който се е борил за титлата в Италия, Лацио е принуден да се бори за оставането си в [[Серия А]] през есента на 2004 г. През пролетта на 2005 клубът успява да се стабилизира и завършва на относително доброто за тогавашното си състояние 10-то място. Лацио отпада в груповата фаза в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] и губи мача за [[Суперкупа на Италия|Суперкупата на Италия]] срещу шампиона [[АК Милан|Милан]] с 0:3. Сезонът обаче е белязан със завръщането на легендарния [[Паоло Ди Канио]] в клуба през август 2004. Юношата на клуба е подписал доста орязан откъм финанси договор, само и само да се завърне в закъсалия икономически Лацио. Ди Канио отбелязва страхотен гол за победата с 3:1 в Римското дерби на 6 януари, само 3 дена преди 105-годишния юбилей на "орлите".
 
През лятото на следващия сезон 2005-06 клубът участие в турнира УЕФА Интертото и стига до полуфинал, където е отстранен от [[Олимпик Марсилия]]. Лацио заема 6-то място в първенството, като през цялата есен отборът не допуска нито една загуба като домакин, и се класира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. През 2006 г. обаче избухва финансов скандал с уреждане на мачове, в който и "небесносините" са замесени. След редижа обжалвания, шампионът [[ФК Ювентус|Ювентус]] е изхвърлен в [[Серия Б]], а Лацио, [[АК Милан|Милан]] и [[Фиорентина]] са наказани с отнемане на 30 точки. Класирането е пренаредено и това отрежда 16-то място за "орлите", само 2 точки над зоната на изпадане, което означава и лишаване от участие в евротурнирите.
 
За сезон 2006-07 амбициите на отбора са завишени, като тимът се цели в място в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]]. Отборът завършва на трета позиция в първенството, макар и с допълнително наказание - отнемане на 3 точки от настоящия шампионат, заради финансовия скандал. Лацио почти достига рекордното си постижение от шампионския сезон 1999-00 за последователни победи като записва 8 на брой. През 1999-00 "орлите" са печелили 9 мача поред.
 
През следващия сезон Лацио отпада в груповата фаза на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], а в [[Серия А]] завършва на 12-та позиция. Следващия сезон клубът не отбелязва значим прогрес в първенството, заемайки 10-то място, но пък печели 5-та си [[Купа на Италия по футбол|Купа на Италия]]. На 1/8-финал е отстранен [[АК Милан|Милан]] с 2:1 след продължения, ана полуфиналите Лацио побеждава два пъти [[ФК Ювентус|Ювентус]] с по 2:1. Финалът е игран на 13 май 2009 г. в Рим - Лацио и [[Сампдория]] завършват 1:1 в редовното време и не си отбелязват голове в продълженията. След общо 14 бити дузпи и 6:5 вкарани, "небесносините" взимат трофея.
 
С началото на новия сезон 2009-10 на 8 август същата година Лацио побеждава шампиона [[ФК Интер|Интер]] с 2:1 в [[Пекин]] и печели третата си [[Суперкупа на Италия]]. В първото издание на преименувания вече на [[Лига Европа|"Лига Европа"]] турнир за Купата на УЕФА Лацио среща българския [[Левски София]] в груповата фаза. Двата отбора си разменят по една победа като гост и заедно отпадат от турнира. "Небесносините" заемат 12-то място в [[Серия А|шампионата]].
 
През 2010-11 Лацио има 66 точки в шампионата, заедно с отбора [[Удинезе Калчо|Удинезе]], но по-лошата голова разлика отрежда на "орлите" 5-то място и участие в [[Лига Европа]]. Там през следващата година отпадат на 1/8-финал от [[Атлетико Мадрид]], но пък достигат до 4-то място в [[Серия А]]. По ирония на съдбата и заради слабото представяне на италианските клубове в евротурнирите за изминалите 5 сезона, Италия заема 4-то място в ранглистата по държави и това означава, че техните представители в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] могат да са само 3 на брой за следващия сезон 2012-13.
 
Лацио завършва на първо място в групите без загубен мач и елиминира германските [[Борусия Дортмунд]] и [[Щутгарт (отбор)|Щутгарт]] съответно на 1/16-финал и 1/8-финал. На 1/4-финалите обаче отпада от [[Фенербахче]]. В [[Серия А]] "орлите" заемат 7-мо място, но пък печелят шестата си [[Купа на Италия по футбол|Купа на Италия]]. Финалът на 26 май 2013 в Рим противопоставя двата местни отбора, а Лацио надделява над [[АС Рома|Рома]] с 1:0.
След напускането на Серджо Краньоти като президент през 2002, клубът е разтърсен от тежка финансова криза и е принуден да продаде някои от основните си играчи. От отбор, който се бори за титлата в Италия, Лацио е принуден да се бори за оставането в Серия А през есента на 2004 година. След това през пролетта на 2005 година успява да се стабилизира и завършва на относително доброто за тогавашното си състояние 10-то място. През лятото на 2005 година взима участие в турнира УЕФА Интертото и стига до полуфинал, където е отстранен от [[Олимпик Марсилия]].
 
Новият сезон 2013-14 започва с мача за [[Суперкупа на Италия|Суперкупата на Италия]] - Лацио губи от [[ФК Ювентус|Ювентус]] с 0:4 на "Олимпико" в Рим.
Сезон 2005/2006 започва добре за Лацио, като през цялата есен отборът не допуска нито една загуба на своя стадион "ОЛИМПИКО". Отборът има нов треньор - Делио Роси. За сезон 2006/2007 амбициите на отбора са завишени, като тимът се цели в място в Шампионската лига. Отборът завършва на 3-та позиция в първенството на Италия. През сезон 2007/2008 Лацио участва в груповата фаза на Шампионската Лига, а в Серия А завършва на 12-та позиция.
 
== Успехи ==