Уикипедия

Хронична бъбречна недостатъчност: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
отделяне на острата форма
Ред 1:
[[File:Hemodialysismachine.jpg|thumb|240px|Машина за [[хемодиализа]].]]
[[File:Combined hyperkalemia and hypocalcemia.png|thumb|360px|[[Електрокардиограма]] демонстрираща ефектите на висока концентрация на [[калий]] (бавен пулс и разширени деполяризационни комплекси QRS, с високи и остри Т вълни) и ниска концентрация на [[калций]]<ref>поради висока наличност на фосфати</ref> (кратки реполяризационни QT интервали).]]
'''БъбречнатаХроничната бъбречна недостатъчност''' (на латински ''{{lang-la|Insufficientia renalis / chronica et acuta''}}) е състояние на нарушени бъбречни функции - отделителна (затормозена [[гломерула|гломеруларна филтрация]]), регулираща <ref>...концентрацията на основните серумни електролити, бикарбонатите и водата, както и при [[патология]] нивото на [[албумина]]</ref> и инкреторна <ref>...отделяне на серия хормони: ренин, глюкокортокоиди и минералокортикоиди, и др...</ref>. Според продължителносттатежестта на състояниятасъстоянието, ихроничната тяхнатабъбречна недостатъчност величинабива сеот разделятразлична на хронични и остри (акутни)степен, а хроничните на свой ред се делят на 5 степени от най-лека (1<sup>-ва</sup>) до крайна (5<sup>-та</sup>) степен, зависеща от хемодиализа. Лечението на остата бъбречна недостатъчност може да е успешно, ако своевременно се диагнозира механизма на заболяването. Времето между установяване на проблема и началото на лечение е от кардинална значимост и определя до голяма степен обратимостта на повредите върху отделителната система.
== Диагноза ==
Основният показател за диагноза и класификация на степента на състоянието е величината на лабораторно определения [[капацитет на гломеруларна филтрация]]. Тази стойност се пресмята на базата на серумния креатинин като индиректно отражение на отделения от бъбреците креатинин, но може да се установи и след събиране на целодневната (24 часова) урина и претегляне на отделените отпадни [[азотни]] тела. [[Диагноза]]та се поставя като се има впредвид анамнезата (история на болестта) на бъбречното заболяване и лабораторнтеи показатели. Лица с бъбречна недостатъчност представят редица [[патогномонни симптоми|патогномонни]] <ref>...патогномонни се наричат симптоми, които незабавно идентифицират едно заболяване, като например, обрив с форма на малка червена мишена е характерен за вид [[кърлеж]]ова болест (Lуme's disease), пожълтяване на очите - "жълтеница" - проблеми с черния дроб. </ref>или неспецифични симптоми, които трябва да се отсеят по значимост. Рязко покачване на теглото и отесняване на дрехите в рамките на дни или една-две седмици без целенасочено<ref>...и доста екстремно/крайно</ref> охранване, намален обем и честота на уринирането, болки в кръста, гадене при приемане на вода и други течности, [[палпитации]] или бавен [[пулс]], задъхване, болка в сърдечната област, конфузия<ref>конфузия, още обърканост, е забравяне на всеобщо известни имена или твърдения, загуба на ориентацията за датата, мястото и целта на мероприятието, както и неразпознаване на иначе фамилиарни лица...</ref> и неврологични симптоми, [[епилепсия|гърчове]], силна неприятна телесна миризма на урина или отлагане на солени кристали върху кожата, отлагане на пигменти (петна) по кожата, силен сърбеж или обрив са някои от най-често срещаните показатели на остра или хронична бъбречна недостатъчност. В лабораторията на кръвта се наблюдава едновременно качване на нивата на [[Карбамид|уреата]] и на креатинина, вероятно<ref>...според напредналостта на заболяването...</ref>покачване на концентрацията на серумните [[фосфат]]и и [[калий]]. Уринализа може да покаже високи нива на [[протеин]]и, [[еритроцит]]и, [[седимент]]и и други
 
== Лечение на заболяването ==
Острата бъбречна недостатъчност се лекува чрез коригиране на [[кръвни електролити|хуморалния баланс]], идентифициране и отстраняване на външна агресия като приети [[токсини]], лекарствени препарати с нефротоксичен ефект<ref>...това може да бъдат както свободно достъпни за покупка от открит щанд лекарства като [[ибупрофен]], [[кеторолак]], [[напроксен]] и други [[нестероидни противовъзпалителни медикаменти]], както и издадените по рецепта лекарства за [[кръвно налягане]], [[антибиотик|антибиотици]], [[химиотерапия]] и широк спектър средства с крайни [[метаболизъм|метаболити]] отделяни в [[урина]]та...</ref>, както и започване на антибиотично лечение при бактериални заболявания. Комбинацията от диуреза (отводняване) и рехидриране с подходящи интравенозни вливания е ефективна при лека форма на заболяването. При по-сериозни случаи на остра неостатъчност може да се наломи и временна хемодиализа. Хроничата бъбречна недостатъчност, освен в много лека форма, не се лекува, но се контролира и ограничава прогреса на заболяването чрез контрол на кръвното налягане, намаляване на други сърдечно-съдови риск-фактори, поддържане на нормална кръвна захар, подходяща диета, лекарствени химични буфери, витамини, ограничаване на течностите при напреднала фаза на болестта, намаляване приема на [[белтъци]] и [[мазнини]], като енергийните загуби се покриват чрез баланс на [[въглехидрати]]те. Ограничава се и приема на [[калий]], [[фосфати]] и [[готварска сол]].
 
Медикаментозното лечение на острата форма зависи от причините на заболяването, поради което е изключително важно да се разчетат правилно конкретните [[симптоми]] на болестта. Хроничната недостатъчност изисква чести лабораторни проверки, отличен контрол върху кръвното налягане и диабета, диспансеризация към специалист нефролог и строга диета. В терминалната фаза на заболяването, при наличие на подходящ [[донор]] може да се извърши [[бъбречна трансплантация]]. Трансплантацията прекратява нуждата от хемодиализа или друг вид филтрационен обмен, но от своя страна изисква режим на поддръжка на органа и лекарства срещу имунно отхвърляне на транспланта.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хронична_бъбречна_недостатъчност“.