Православната [[догматика]] (респ. католическата) се развива и формулира в рамките на борбата срещу различни обявени за [[ерес]]и учения.
==== Арианство и македонянство ====
Според учението на [[арианство|арианите]], Бог Син не е ''Единосъщен'', а ''подобносъщен'' на Бог Отец, т. е. на практика не е Бог, а е творение и има същия произход като всички твари. ВъпрекиПо-късно намесатакато накомпромисен императорвариант [[Константинполуарианите Iвъвеждат Велики]]понятието ''подобосъщен'', който симпатизираобаче също отхвърля божествената природа на арианството,Иисус товаХристос в противоречие с православното учение. [[Арианство]]то е осъдено на [[Първи никейски събор|Първия вселенски събор]], свикан със съдействието на император [[Константин I Велики]] в [[Никея]] през [[325]] година. Като видоизменено арианство, [[македонянство]]то въвежда идеята за тварния произход на Светия Дух. Това учение е отхвърлено на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[385]], Константинопол). В постановките на тези два събора православни, католици и почти всички вероизповедания, възникнали на базата на протестантството, са в общи линии единодушни.
