Разлика между версии на „Сан Марко (Венеция)“

м
Премахнати редакции на 212.5.158.47 (б.), към версия на Addbot
м (Премахнати редакции на 212.5.158.47 (б.), към версия на Addbot)
'''Базиликата Сан Марко''' е катедралната църква на [[Венеция]], най-известната църква в града и един от най-известните примери на [[византийска архитектура]]. Тя е разположена на [[площад Сан Марко]] в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с [[Дворец на дожите|Дворецът на дожите]]. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. [[Марко Евангелист]] са преоткрити в една колона от [[Витале Фалиеро]], дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на [[патриарх на Венеция|патриарха на Венеция]], архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като ''Chiesa d'Oro'' (Златна църква).
 
==Конете на Сан Марко==
Сан Марко произлиза от малко момче на име Марко Дудука. Той е голчм дудук
Античните бронзови статуи [[Коне на Сан Марко|Конете на Сан Марко]] са поставени пред катедралата през 1254 г. Те дълго време били изложени на Хиподрума в [[Константинопол]], но през 1204 г. дож [[Енрико Дандоло]] ги изпраща във Венеция като част от плячката след [[обсада на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] от кръстоносците. [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]] ги откарва в [[Париж]] през 1797 г., но през 1815 г. са върнати във Венеция. След 1990 г., след дълга реставрация, конете са поставени на съхранение в Музея на Сан Марко (вътре в базиликата). Конете пред базиликата са бронзови копия.
 
==Външни връзки==