Разлика между версии на „Преображенски манастир“

м
редакция без резюме
м
[[File:M.Preobrajenski 01.JPG|мини|дясно|250 п|Преображенският манастир]]
[[Файл:Koleloto na zhivota.jpg|мини|дясно|250 п|Стенописът на [[Захарий Зограф]] ''Колелото на живота'']]
'''Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“''' е [[България|български]] [[манастир]] (бивш [[ставропигия|ставропигиален]]) в [[Великотърновска епархия]], разположен в Дервентския пролом на река [[Янтра]] на 7 км северно от [[Велико Търново]].
 
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-тичетвърти по големина в България. Основан е по времето на [[Втората българска държава]] през 13-14 в. Първоначално манастирът е [[метох]] на [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]] от [[Света Горагора]], но през [[1360]] г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората женасъпруга на българския цар [[Иван-Александър]] – Сара и сина им цар [[Иван Шишман]], които дараяватдаряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14в14 в.
 
През средновековието ПреображенскияПреображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под турскоосманско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турцитеосманците, а впоследствие е разрушен напълно.
 
На сегашното си място ПреображенскияПреображенският манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1834]] г. и е възложен на [[Димитър СофиялиятаСофиянлията]]. Заради участието си във [[Велчова завера|Велчовата завера]] от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през [[1837]] г., се заема Уста [[Кольо Фичето]]. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. Строителство в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
 
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] впрез [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] впрез [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон Халачев]] и др. В манастира се замонашва сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
 
Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати впрез първата половина на 19 век от [[Кольо Фичето]]. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В [[1891]] г. е завършен гробищниягробищният параклис "Възкресение Лазарово", а в [[1894]] г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
 
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа [[Захарий Зограф]] и датират от 1849 - 1851 г. Наред със славянските просветители св. св. [[Кирил и Методий]], Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" сноси негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селскаселски народнанародни носияносии. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
 
Църковният иконостас е създаден през [[1838]] г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и [[Станислав Доспевски]]. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
 
През [[1991]] г. част от монашеските килии в Преображенския манастираманастир са разрушени след срутване скали над манастира.
 
Преображенският мъжки манастир е постоянно действащ.
 
==Източници==
Стефанов, П., йером. Библиотеката на Преображенския манастир. - Език и литература, 1981, № 4, с. 90-103.
 
== Външни препратки ==
409

редакции