|
'''Хатите''' (от [[асирийски език|асирийски]], транслирано от [[акадски език|акадски]]<sup>URU</sup>''Ha-at-ti'' или на [[кирилица]]: ''Хa-aт-ти'') са древен [[индоевропейци|индоевропейски народ]] населявал страната [[Хатия]] в Централна и Югоизточна [[Анатолия]] (днес в Турция) в периода 2500-2000/1700 г. пр.н.е., т.е. в ранната и средната [[бронзова епоха]]. Името на страната и на хората се наследява от [[хети]]те, като хатите са означавани и като "'''протохети'''", което напоследък е подложено на критика като напълно погрешно, защото [[хетски език|хетския]], за разлика от [[хатски език|хатския]] е от друго езиково семейство.
Древното име на Анадола като "страната„страната на хатите"хатите“ е упоменато за първи път в клинописна табличка от [[Месопотамия]] от акадския ѝ период (около 2350-2150 години пр.н.е.) От тези таблички се установява, че асирийски търговци търсили помощта на акадския цар [[Саргон]]. Това име за страната е използвано и в асирийски хроники в периода от 1500 до около 630 г. пр.н.е.
Терминът "протохети"„протохети“, който предходно е използван като синоним на праисторическите "хети"„хети“ е неправилно употребяван според някои, тъй като и двата народа обитават и заемат една и съща територия в [[древност]]та последователно, но според някои, принадлежността на хетите към индо-европейскитеиндоевропейските народи е безспорна, но те се различават етнически и езиково от хатите или "протохетите"„протохетите“. Въпреки това, терминът протохети е останал в употреба, още повече, че хетите по всяка вероятност са асимилирали хатите.
Според някои, хатите може да са свързани по език и произход със семитския народ на [[халдеи]]те. В края на 3-то хил. пр.н.е., сред хатите живеят търговци от други страни, най-вече от [[Ашур]] и Древна Сирия, по-точно от района на [[Киликия]]. За тези древни търговци прииждащи основно през т.нар. [[юдейскаЮдейска порта]], създават в Хатия два вида селища - ''карум'' (пристанища) и ''вабартум'' (търговски станове). Тези търговски селища тип колонии се ползвали със самоуправление.
Политически и културен център на Хатия биле град [[Хатушаш]] (Хатуша, Хатуса), а на чуждестранните търговските общини-колонии - [[Каниш]] (Неша), разположен южно от река [[Халис]]. От Хатия се изнася сребро, мед и желязо, а се внасят месопотамски тъкани и олово за бронз. Древните близкоизточни търговци се движели из Мала Азия в кервани. Приема се, че търговци от Ашур пренасят в Мала Азия първата писменост - — староасирийски диалект на [[акадски език|акадския език]].
Хатите изградилиизграждат укрепени градове по хълмовете в източната част на Мала Азия, които се явявалиявяват центрове на икономическия, политическия и културен живот в Мала Азия в най-дълбока древност, т.е. по времето на зараждането и въвеждането в употреба на първите писмености - — шумерския клинопис и египетския йероглиф. Приема се, че хатите билиса завладени от хетите отоколо 2200 г. пр.н.е. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 200-205 - Хетско царство |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> Въпреки изразяваните съмнения за индоевропейския произход на хатите, тяхната религия и епос, взаимствани почти изцяло от хетите ги издават като общи и родствени на всички останали арийци. Спорът по въпроса за произхода на хатите е обременен и идеологически предвид антропологическата му основа и връзките и цивилизационното взаимодействие на Хатия със съседните ѝ [[Урарту]], [[Древна Сирия]] и [[Западноанатолийска цивилизация]], част от [[Егейска цивилизация|Егейската цивилизация]].
== Източници и литература ==
|
