Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
 
== Биография ==
Стоян Заимов е роден в село [[Рупките]] община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град [[Стара Загора]] (1867-1869), където се запознава с [[Васил Левски]] и става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град [[Пловдив]] и става учител в българското мъжко училище в град Хасково. Между 1871 и 1873 година участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в [[Румъния]].
 
[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър - 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнале седналият с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
Там Стоян Заимов се запознава с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо [[Старозагорско въстание|въстание]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в [[Букурещ]]. Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 година се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.). След Освобождението се завръща в [[България]].
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|240п|дясно]]
През 1882 година завършва Педагогическия институт в [[Москва]], след което е отново учител в различни градове на България - — гр. [[Шумен]] (1882-1884), гр. [[Варна]] (1884-1885), гр. [[Кюстендил]] (1888-1895), гр. [[София]] (1898-1901)). През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] между 1903 и 1908 година.
 
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Заимов умира в град [[Плевен]] в 1932 година. Баща е на генерал [[Владимир Заимов]].