Трета династия на Ур: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Паметници: м. |
глупости |
||
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:Ur-Nassiriyah.jpg|thumb|right|320px|Руините на Ур със зикурата на заден план]]
'''Tретата династия на Ур''' е царската и управлявала такава древният шумерски град [[Ур]] в [[Южна Месопотамия]] - наричана по-сетне и [[приморска страна]].
Line 6 ⟶ 7:
Това е последният период от управлението на т.нар. [[Акадска империя]], който по естеството и характеристиките се е шумерски е се бележи като ''шумерски ренесанс''. Царството е на [[Шумер]] и [[Акад]]. Управлението на третата династия на Ур се приема от редица изследователи и като първата в историята тоталитарна власт в смисъл, че цялото обществено развитие и живот в Месопотамия са поставени под държавна опека и контрол, а голяма част от стопанството в страната е национализирано. Под контрол и регулация са почти всички аспекти на живота, а управлението се характеризира с ясно изразена политическа идеология и доктрина.
Официален език бил [[Шумерски език|шумерският]], обаче в действителност в Царството на Шумер и Акад е налице синтез от шумерски и акадски традиции, въпреки явната доминация на първите. Във всекидневното общение шумерския постепенно се измества от [[Акадски език|акадския]], който се превръща в първата [[лингва франка]] в историята.
== История ==
Line 13 ⟶ 14:
Владетелят или царят на [[Урук]] обединил под властта си цял Шумер и се обявил по примера на [[Саргон Велики]] за цар на Шумер и Акад. Сред спътниците му бил и владетелят на [[Ур]] - [[Ур-Наму]]. Последният постепенно започнал да претендира суверенитет. В борбата за власт опитал да се намеси и владетелят на [[Лагаш]], но бил възпрепятстван от лошата репутация на Лагаш, който се смятал за прогутейски град, т.е. обвързан с предходното управление на страната от прогонените гутеи. Ур и по-специално Ур-Наму имали късмет, тъй като Утухенгал загинал при произшествие. Скоро след това нещастие за Урук, Ур завладял Урук и двата древни града били обединени в едно държавно образувание начело с [[лугал]] и известно от историята като ''Третата династия на Ур''.
Социалните и исторически условия на времето силно повлияват върху характера на държавата. На първо място, това е възраждането на Шумер след дълъг период на чуждестранни завоевания - предходно гутейско, а преди това - на акадско. Сред шумерите избуяват силни патриотични и националистически настроения, довели след себе си до връщането към старите, вековни исконни шумерски традиции и порядки в обществения живот и управлението. На второ място, времето налагало след дългогодишно господството на завоеватели, страната да бъде икономически съживявана - отпочнало се възстановяването на системата от напоителни канали, пътища и т.н. На трето място, въпреки общонародното въждаление и желание за възвръщането към старите шумерски практики, това не било донякъде възможно и възприятствано от вече установилата се централизация на и във властта още от времето на акадския период с неговите деспотични царе. Може да се каже, че в действителност управлението на Третата династия от Ур, макар по своята природа да се има и обявява за "шумерска" политически, след Саргон и Нарам-Суен е по-скоро или почти деспотична по характера си, т.е. тя е нямало как и обективно да бъде друга или характерната за ранния шумерски период муниципална и децентрализирана. Също така, в този контекст, следва да се има предвид и че страната вече е била обитавана не само от [[шумери]], но и от семитите - [[акад]]ци, както и от новонадошлите [[аморейци]]. В резултат от този демографски процес и факторинг, в резултат от и на живото общуване като основен език се налага акадския, а не шумерския. Ето защо, въпреки доминацията на предходната и по-висока шумерска култура, Царството на Шумер и Акад в действителност представлява синтез на две традиции - шумерска и акадска.
== Царе на Шумер и Акад от Третата династия на Ур ==
| |||