Рафаел Сабатини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x интервали, дълго тире, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 58:
=== Търговска кариера ===
През 1892 г. на 17 годишна възраст Рафаел Сабатини завършва образованието си и започва работа в търговска кантора в [[Ливърпул]] и в продължение на близо 10 години работи усърдно
През 1902 г. излиза първият му роман „Поклонниците на Ивона“, който няма особен успех. След публикуването на втория си роман „Рицарят на таверната“ (1904), Сабатини се отказва от търговската кариера и се посвещава на литературата.
През 1905 г. се жени за Рут Диксън, дъщеря на преуспяващ търговец и младото семейство се установява да живее в [[Лондон]]. На 26 май 1909 г. им се ражда син – Рафаел-Анжело. По това време Сабатини изцяло е посветен на писателската си кариера и публикува по един роман всяка година. През този период публикува няколко забелижителни произведения: романите „Съдът на херцога“ (1912), „Знамето на Бика“ (1915), „Морският ястреб“ (1915), както и два цикъла разкази „Исторически нощи“ (1917 и 1919).
По време на Първата световна война Рафаел Сабатини работи в британското разузнаване като преводач. Независимо, че книгите му се радват на вниманието на читателите, като цяло неговата популярност е скромна.
=== Писателска кариера ===
Всичко се променя през 1921 г. когато във [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] издават романа му за френската революция „Скарамуш“, който съвсем неочаквано за всички се превръща в бестселър. През следващата 1922 г. „Одисеята на капитан Блъд“ донася на Сабатини още по голяма известност и успех. Издателите започват трескаво да преиздават старите произведения на писателя. Едва сега, след 25 години напрегната литературна дейност Сабатини получава признание. Книгите му се екранизират, по мотивите им се поставят пиеси, за автора се печатат статии във вестници и списания. Литературната критика го провъзгласява за „Александър Дюма на съвременната белетристика“.
Рафаел Сабатини продължава да публикува по един роман всяка година. На 1 април 1927 г. при автомобилна катастрофа загива единственият му син. Смъртта му се отразява пагубно върху цялото семейство. Отношенията между Рафаел и Рут охладняват и през 1931 г. те се развеждат. През същата година Сабатини купува къща до реката, течаща по границата между Англия и [[Уелс]], наречена Клок Мил и се установява да работи там.
През 1935 г. на 60-годишна възраст Рафаел Сабатини се жени повторно за Кристина Диксън, която е бивша жена на Хърбърт Диксън, брата на Рут. Животът на Сабатини отново се нормализира. Освен литературата той има още две любими занимания: риболова и ските. Всяка зима, освен през военните години Рафаел и Кристина почиват в курорта Аделбоден, Швейцария. Независимо че върховете в творчеството му са вече в миналото, 30-те години също са плодотворни. Сабатини пише „Завръщането на Скарамуш“ (1931) две продължения на капитан Блъд: „Дневникът на капитан Блъд“ (1931) и „Успехите на капитан Блъд“ (1936), а също така и още разкази от цикъла „Исторически нощи“ (1938). През 40-те години Сабатини пише все по малко, има и сериозни здравословни проблеми. Но въпреки всичко той не престава да пише. През 1940 г. излиза „Маркиз дьо Карабас“, а през 1949 г. публикува една от най-добрите си книги - „Играчът“. Последната му книга – сборникът с разкази ''Turbulent Tales'', излиза през 1950 г.
Ред 76:
== За Рафаел Сабатини ==
„Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство.“
„В цялата история на приключенските романи няма начално изречение, което да се сравни с това. За Сабатини „Скарамуш“ е това, което „Тримата мускетари“ са за Дюма.“ - [[Артуро Перес-Реверте]] („Деветата порта“).
Ред 129:
* Капитан Блъд - ''Captain Blood'' (1961, London; издадена посмъртно)
== Външни препратки ==
* http://sabatini.ru/ - сайт за Рафаел Сабатини на руски език.
| |||